Да седиш като квачка върху някакви "камъни от пътя" е възможно най-лошата услуга, която можеш да сториш не само за другите, но и за себе си.

Да, ако седиш и си пазиш камъните, никога не можеш да продължиш напред. Но ако след теб има други хора, на които си помогнал да познаят кой е истинският път и да тръгнат по него, пътят ще се запази.