Ти си търсещ, както и аз на истината.
Ами не знам дали търся истината. За да търсиш нещо, трябва да знаеш какво е то, както и къде можеш да го намериш. На този етап повече търся определение за "истина". Считам, че съм намерил едно, на което не може да се възрази, поне не и аргументирано.
Поблемът е, че това определение води до парадокс, защото поставя истината извън времето, пространството и културните и религиозните норми. А ако приемем, че Истината е извън реалността, то тя е нереална и недостижима.
В случая се търси изход от парадокса, защото без този изход от безизходицата няма да намерим и пътя.
Но ние не сме хората, които могат да "пресеят" истината от/на времето. Толкова много е затлачена тенденциозно.
С второто изречение съм съгласен. По този проблем сега пиша един обширен материал, който има относително малко допирни точки с историята, но все пак ще го пусна тук, за ужас на модераторите-пуристи. Ще посоча и няколко примери за тенденциозно затлачване от места, от които би трябвало най-малко да очакваме.
Иначе защо да не сме ние хората? Кой трябва да свърши тая работа вместо нас? Пътят е дълъг и слабо утъпкан, но ако можем да положим поне един камък от настилката, по която ще вървят идните поколения, защо да се примиряваме тъй лесно и да развяваме белия байрак?
Като върл почитател на Хермес Трисмегист, който ни убеждава, че ако достигнеш до Истината, ще можеш да я приложиш на всички нива, смятам, че неговите подвизи могат да бъдат повторени. Той също го е вярвал, иначе нямаше да ни завещава нищичко. Ако нещо съм разбрал със 100-процентова сигурност от този трижде велик посветен, то е, че част от пътя минава през овладяването на вертикалното/аналогичното мислене. Именно за тази тема и за темата за "свободната воля" пиша сега.
Мнението ми, че ако не се освободим от илюзията(!) за свободна воля и не се научим да надушваме невидимите връзки и взаимозависимости между "отделните" компоненти, чистата Истина ще си остане за нас само един изпразнен от съдържание термин.
-:-:-
|