За дълъг период от 10, интензивно до 14в. се извършва друго преплитане и смесване на славяноезичното население от Мизия, Тракия и Македония със едвам оцелелите до 9в. планински -скотовъдци пастири. Последните се увеличават с по-голям интензитет от славяноезичните по ред причини - тях не ги засягат чумните епидемии, военните опустошения, дълго време те са само фиктивни поданици и още по-фиктивни или никакви данъкоплатци. Умножават се много и планините им стават тесни. Всеки век някои от тях усядат и стават по бит като славяноезичните селяни (крепостни или свободни), други търсят нови планински простори. Пътят на огромна част от тях е на север - между днешна България и Сърбия към карпатската дъга (първоначално между Олтения и Банат после навсякъде в Карпатите и оттам усядане в равнините, частично век след век...). Карпатите са били най-привлекателната за планиските -пастири от Балканите офшорна зона.
В Мизия и Румъния е имало големи райони с двуезично земеделско население (смес между славяноезични от преди 10в.+уседнали след 10в. по-принуда или желание планински пастири), като постепенно на юг от Дунава е отмирал влашкия, а на север славянският. Масата от селското население на север от Дунава, обаче много по-рано от 17в. се изяснява окончателно с майчин влашки език (примесен с много славинизми), може би още 13-14в. Няма век, обаче след 14в., когато там да не се заселват мощни групи славяноезични, идващи от южно от Дунав.
Във Влашко винаги е имало славяноезични, които да носят жив, съвременен за периода си славянски език, но след 14в. това е поддържано от бежанци.. На битово ниво, сред неграмотните селяни-бежанци обаче овлашаването е протичало за по-малко от век, след тях обаче идват други нови вълни..... Влашкият (надделял 13-14в.) направо е щял да се задави, но се е справил (става дума за битово ниво).
Редактирано от gioni на 27.01.07 20:34.
|