"Етнос" е популацията, живееща в една геогрфска област и говореща един диалект, а "нация" е популацията на една държава. Последното "сътворяване" на нации е от 19 век и продължава понастоящем. В резултат на сливане в общи държави етносите пиемонтци, ломбардци, сицилианци и т.н. са образували нацията "италианци". Аналогично: тюрингци, силезийци, холщайнци, баварци, пруси, саксонци и др. са образували нацията "дойчери" или "греманци". Французите и до днес не се разбират от една провинция в съседната. Съвременните езици са резултат от строго налагане на държавни езикови стандарти. До голяма степен създаването на империи в древността е било както съпътствано, така и обусловено от утвърждаването на общи езикови стандарти - понякога повече от един. Изглежда Българската империя не е била стабилна, защото не е имала единен езиков стандарт, а е ползвала предимно ромейския.

Да се върнем на статуквото - днес по телевизията една полска група за български фолклор каза: ние не знаем какво е "българска народна песен": ние знаем странджанска, шопска, тракийска, северняшка и т.н. песен... Фолклорът носи отглас от множественността на етносите. С две думи: днешното понятие за нация няма нищо общо с понятието за етнос от миналото. Така е във всички съвременни държави - има нации, но те не са етноси (макар, че в тъпи балкански страни като Турция и Гърция, това е ерес)...

Редактирано от д-pOxБoли на 16.12.06 20:53.