Браво Венци, откри топлата вода!

В древногръцкия буквата си е била БЕТА и е има звукова стойност Б. В средногръцкия звукът Б преминава във В и съответно буквата се чете ВИТА със звукова стойност В. В съвременния гръцки няма звук Б и чуждите думи се предават с дифтонга МП. В древния гръцки си е имало истинско Б. И понеже западняците са ползвали латинската библия, преведена още преди тази промяна, те си казват например Бабилон, което е близка до оригиналното му Баб Или /врата на бога от Баб - врата и Ил, Ел, Алла - бог/. Нашата библия е превеждана през средногръцкия период и затова казваме ВаВилон. Пак добре че не казваме и вифилиофика.

По същия начин в много думи древното е /което в още по-дълбока древност е било ю/ е станало в средногръцкия и.

Все пак е нормално за език който има писмени паметници още от бронзовата епоха и обилна непрекъсната писмена традиция поне от 8 век пр.н.е. до днес да се променя с времето, нали?