Re:глаголицата - положително явление? / Наука / Хуманитарни науки / История

ти, лично, как мислиш - въвеждането на глаголицата положително явление ли е в наш'та история или не?

Азбука Глаголица е съчинена в византийският манастир "Свети Полихрон" от специалистите калиграфи по указание на Патриарх Фотий и Император Михаил.

Идейно в съчиняването е участвал и Константин Философ (Кирил).

Главната цел, с която е съчинена Азбука Глаголица е - налагане на една йероглифоподобна писменост с цел - откъсване на славяните от Великоморавия от Рим и европейските културни традиции.

Какво е общото между двата гръцки деривата - коптската писменост от 2 в. от н, ера и Климентова писменост (кирилица) 9 в. от н, ера?

И двете писмености са разработени по един и същ графичен стил, този на специалистите калиграфи от манастира Св. Полихрон.

Там е базата, от където са тръгвали в „просветителските „ пътешествия на гръцките и византийските мисионери.

Освен с готова писменост те винаги са носели с тях и готови преписи на литургичните книги на местният език на нароченият за християнизиране по Константиниполски тертип народ.

Климент никога не е забравил кой и защо го е откупил от пазара за роби във Венеция.

Фактът че активно работи срещу опитите на Михаил – Борис да се откъсне от заробващите клаузи на договора за капитулация ‘дълбок мир”, означава, че той продължава да се държи като истински византийски мисионер.

Същият Климент, хитро използвал
славолюбието на цар Симеон за да наложи набързо преправената от него коптска писменост, наречена кирилица.

Предлагайки като заместител на негодната Кирилометодиева Азбука Глаголица набързо преработената чрез добавяне на няколко характерни за славофонията писмени знаци Климент Охродски, по примера на своите учители активно заработва за това, България да е културно и духовно изолирана от Западна Европа, завинаги да остане в сферата влияние на Византия и Ориента.

Като виждал примера с Людовик Немски, който въпреки че църковно бил подчинен на папата, успял да създаде могъща независима държава, Михаил- Борис решил да влезе в преговори с папа Николай I и да въведе универсалната Латиница.

За тая цел той изпратил в Рим през м. август 865 г. своя сродник, болярина Петър, който се занимавал с външните работи на държавата, а с него още двама боляри Иоан и Мартин.
Пратениците занесли в Рим богати дарове и поднесли молбата на Архон Михаил-Борис да му бъдат изпратени способни наставници, които да довършат покръстването на българския народ и да научат всички на пътя на спасението.

Папата отговорил подробно на всички въпроси.

Отговорите изпратил по двама свои пратеници — епископите Павел Популонски и Формоза Портуйски.

Михаил-Борис помолил папата да постави Формоза за български архиепископ.

Обезпокоени от упоритите опити както на на Михаил-Борис, така и на Симеон да спрат изпълнението на клаузите на договора за капитулация „дълбок мир” като отхвърлят задължението да се използва като официална писменост Кирилометодиевата Азбуката Глаголица (йероглифоподобната писменост направена специално за славяните от братята Кирил и Методий), Византийският Патриарх дава ход на плана за незабавната замяна на глаголицата с пославянчена коптска писменост..

За да охлади намеренията на Михаил-Борис да въведе станалата универсална в Европа латиница, Фотий се нахвърля с яростни нападки и заплахи срещу пристигналите в България папски пратеници - „още щом влезли в България, папските пратеници захванали да разпространяват своите неправилни западни вярвания и обичаи и да изместват православните. Взели да четат Символа на вярата не така, както са ни го завещали св. отци от I и II Вселенски Събори, а със самочинно направената на Запад прибавка Филиокве (букв. "... и от Сина", бел. ред.), което означава, че Дух Свети изхожда от Отца и Сина...

Фактът че самият Борис-Михаил се е опитвал да отхвърли
наложената "славянска" азбука говори, че такава писменост не е била желана, а насилствено наложена с цел затрудняване на общуването със останалата част на Европа и света и оставане завинаги в сферата на влияние на Византия и ориенталщината.

"покръстването" можело ли е да стане по друг, по-дъбър за нас начин

Покръстването на българите не е по желание а по принуда.

Хан Борис, е прилъган от Немският крал и започва безумна война срещу силният военен съюз Византия, Великоморавия, Хървадско и Сърбия.

В хода на тези събития българските войски навлезли в Сърбия ,която наскоро създала своя държава.

Отношенията със сърбите били обтегнати още при хан Пресиан след неуспешния му поход.

Целта и на двете експедиции била да се попречи на византийската дипломация да използва сърбите в своя полза,против интересите на българите.

Българските войски предвождани от първородния син на хана Расате били изненадани в планините.

Владимир бил пленен заедно с 12те боили.

През 855-856 между България и Византия избухнала нова война,завършваща с позорна капитулация на хан Борис.

През 862 в Цариград пристигнало пратеничеството на Ростислав ,натоварено със задачата да сключи съюз с империята.

Византия приела с радост направеното предложение, защото не само поставяла България в затруднено положение , но и получавала възможност да изтласка немските духовници от Великоморавия и да уязви притенциите на папството за лидерство над целия християнски свят.

Византийският мператор Михаил III поставил на чело на пратеничеството си във Великоморавия мисионерите Кирил и Методий.

През 863 на запад става известно намерението на хан Борис да приеме християнстовто от Рим като гаранция за здравината на българо-немския съюз .

Българските намерения не останали в тайна,защото още през лятото на 863 Византия предприела решителни стъпки за да предотврати намеренията на хан Борис, което би разширило властта на папата неимоверно много.

Византия набързо разбила българските войски в Тракия, навлезла в българска територия и принудила хан Борис да моли за мир.

За това научаваме от Йосиф Генезий.

Войските на ханството бързо са разгромени и на северозапад, византийските войски навлизат необезпокоявани в България.

Хан Борис е принуден да подпише капитулация (нашите историографи наричат този срамен алкт в нашата история с нежното име - дълбок мир)

Като предварително условие за “дълбокия мир” Византия поискала:
1. България да разтрогне съюза си с немското кралство
2. Да приеме християнството от Цариград.
3.Да приюти откупените от тържищата за роби във Венеция няколко оцелели помощник-мисионери (ученици) и да приема като официална писменост отхвърленат от Великоморавските славяни Кирилометодиева Азбука Глаголица.

В замяна на това България получавала земи в в Албания.

Тези условия били приети от хан Борис, а неговите пратеници били покръстени още с пристигането си в Константинопол.

С тази неочаквана капитулация на българоте Византия наложила наложила дългомечтаното цялостно политическо и културно влияние сред българит.

През есента и зимата на 863-864 във византийската столица се извършили приготовления за покръстването на българите.
В началото на 864 българските пратеници се завърнали в Плиска, придружени от един епископ, един специален пратеник на императора и свещеници.

Първо бил покръстен самият хан Борис, семейството и приближените му, тайно и през ноща, за да се избегне брожение сред боилите.

Хан Борис приел името на своя кръстник –император Михайл ІІІ, изоставил своя стар български титул и приел титлата "архон" с което скъсва с българската народностна традиция.

Малко след "покръсрването" в княжеския дворец, започнало масово насилствено покръстване и смяна на българските имена със славянски.

Сред българите пламнало недоволство, което бързо прерастнало в открит бунт срещу родоотстъпника хан Борис.

Бунтът бързо обхванал десетте комитата на ханство България.

Бунтовниците се насочили към Плиска с намерение не само да спрат насилствената християнизация и смяна на българските им имена със славянски, но и да убият хан Борис - родоотстъпника.

Твърде бързо обаче хан Борис (архон Михаил) с помоща на византийците взел инициативата в свои ръце и разгромил бунта на българите - боили.

По внушение от Константинопол 52 големи аристократични боилски рода били избити, заедно със жените, децата и пеленачетата.

Тази присъда целяла не само да потуши бунта, но и да не допусне втори такъв.

По-късно хан Борис поискал прошка за жестокостта си към собственият си народ от папа Николай І.

За това научаваме от Бертинските летописи.

В Константинопол приели насилствената "християнизация" като подчиняване на страната, като огромна победа над вековния враг.

По-късно, преследван от кошмарите за пролятата кръв на невинни жертви, жени, деца и пеленачета, хан Борис-Михаил потърсил пътища за откъсване от диктата на Византия.

Той се обръща за помощ към Рим за приобщаване към папството и скъсване с цариградската патриаршия.

На 29.08.866 в Латеранският дворец в Рим пристигнали пратениците на България,водени от Борисовия сродник Петър и болярите Йоан и Мартин.

Те носели дълъг списък от въпроси към папата, като ясно декларирали намеренията си за преминаване към папския Рим.

На 13.11.866 отговорите /Анастасий Библиотекар/ 106 на брой били връчени на българските пратеници.

Към България потеглила папска мисия начело с легатите Формоза Портуенски, Павел Покулонски, както и дяконът Мартин.

Последвала римска духовна мисия,която заела мястото на византийското духовенство и започнало да покръства народа.

Латинските духовници обявили гръцките обреди за недействителни.

Хан Борис - Михаил останал доволен от работа на енергичния епископ Фармоза и го предложил на папата да го назначи за духовен глава на българската църква.

На 13.11.867 папата починал и на негово място дошъл папа Андрей ІI.

Вместо него били изпратени други двама духовници-Доминик и Гримуалт.

Чрез преврат през 867 бил свален и убит император Михайл ІІІ и на негово място застанал Василий І Македонец /867-877/.

Василий І побързал да уведоми папството,че за разлика от предшественика си е готов да признае върховенството на папата,при условие,че папата ще признае цариградският патриарх за втори след папата.

Папа Адриан ІІ се съгласил,защото се нуждае от византийската помощ за отблъскване на африканските араби,опустошаващи южна Италия и демострирал готовността си като посрещнал тържесвено Кирил и
Методий,който оглавявали византийската мисия във Великоморавия и осветил славянската писменост...