Виж и това :

Monday, 16 October

Египетска астрология
Автор: Адриана Вотей /историк, магистър-астролог/


В поредица от статии посветени на историята на най-древната наука астрология ще опитаме да проследим развитието и от древността до наши дни. Историята на астрологията условно може да разделим на няколко ключови периоди.
1. Период на зараждането на астрологията в Довавилонския период /VI – начало на II хилядолетие преди н.е./
2. Период на развитие на астрологията във Вавилон /1830 – 538г. преди н.е./
3. Период на формирането на първите представи за астрологията в Древна Гърция /VI – IIIв. преди н.е./
4. Период на разцвет на астрологията в елинистическа Гърция и Рим /III – Iв. преди н.е. / .
5. Период на развитието на астрологията в Римската Империя /I - Vв./
6. Период на изместването на центъра на развитието на традициите на античната астрология в страните на исляма /VI – XIVв. /
7. Период на възраждането и развитието на астрологическите изследвания в Западна Европа /XV – XVIIв./
8. Период на загубата на позицията на астрологията в Западна Европа /VII в./
9. Период на възстановяване на интереса към астрологията и частично връщане на изгубените и позиции /XIX – първа пол. XXв./
10. Съвременен период на развитие на астрологията – школи и направления –втората половина на / XX век и началото на XXIв./

Преди хилядолетия астрологията и астрономията са били практикувани от посветените, жреците. Познанието на древните египтяни за звездите и планетите са невероятни и учудващи, като се има в предвид крайно ниската степен на развитие уредите за наблюдение и избирането на наблюдаемите обекти. Остава загадка как древните египтяни са намерили взаимовръзката между движения на небесните тела и историческите събития или живота на човека?

Според историците още преди 6-7 хил.години астрологията и астрономията са вече пълноценно съществуващи в Египет науки. Познанията за звездите са били дълбоко езотерични и достъпни само за посветени. В Древен Египет звездните карти или хороскопи са били предназначени само за нобилитета /аристокрацията/, за фараоните, били са съставяни и за исторически събития – обикновеният човек е нямал шанса да се допита до астролог.

Египетската астрология се основавала върху наблюденията за така наречените “неподвижни звезди” и циклични възходящи съзвездия. Историците смятат, че първият стимул за подобни наблюдения и анализи при египтяните е бил свързван със селското стопанство, както и с разлива на река Нил. Календарът на египтяните се е състоял от 365 дни и започвал с появата на небето /възхода/ на звездата Сириус – Сотис. След изгряването на Сотис е започвал разлива на Нил. Годината се е състояла от три части – първите четири месеца са били месеците на наводненията /разливите/, следващите 4 – на растежа и зърното, а последните 4 месеца на жегата и събирането на реколтата. Понеже реално една година се състои от 365 плюс ¼ дни началото на всяка е било свързано с новолунието , а понякога се е добавял 13 месец. Всекидневните наблюдения за звездите и Луната са станали основа на така наречените “сабиански символи” даващи определена характеристика за всеки градус на еклиптиката, където минава Слънцето във взаимодействие със съответните неподвижни звезди – сиреч характеристиката за всеки ден. Зодиакалните съзвездия, които ние използваме в астрологията и сега, съответстват на образите на съзвездията на Дендерският Календар открит при разкопките в Египет. Хороскопите на фараоните са били чертани върху капаците на саркофазите им.

Древните египтяни, както и древните маи, особено почитали Зорницата /Вечерницата/ – Венера, която съпровождала Слънцето ту при изгрева, ту при залеза. Египетските звездобройци условно разделяли небето на 36 сектора или декана /това понятие се е запазило и в съвременната астрология, когато анализираме третините на съответната зодия/. Например, зодията Овен се състои от 3 декана – първият отговаря на Овена, вторият на Лъва и третият на Стрелеца. Всъщност, един декан е равен на 1/36 от 360 градусният зодиакален кръг. Поясът на Зодиака е 30 градусният сектор проектиран върху еклиптиката. Отначало египтяните са свързвали всеки декан с отделно съзвездие /видими екваториално – еклиптични/ такова деление е присъствало вече към епохата на Средното Египетско Царство /2050 - 1700 г. преди н.е./. След това от периода на Новото царство /1580 –1070 г. преди н.е./ само някои съзвездия се вземат в предвид от астролозите, като влияещи върху земните събития и живот.

Интересни са сведения че египтяните са се кланяли на така наречения “свещен камък Бен-Бен”, който се смята че е паднал от небето. По принцип историците свързват култа към камъните с падащите метеорити и болиди. Тук обаче може да се споменем култовете характерни за много древни цивилизации към космическите камъни-пришелци. Например,” говорещият камък” на Тибет , който се споменава от Рьорих. А защо не и в България - намиращият се такъв камък в местността Мадара, недалеч от град Шумен, който се смята че излъчва космическа енергия и се споменава от средновековни западноевропейски летописи на Папа Пий XIII, като обект на масово поклонничество.

В Египет астролозите са били на придворна служба и са имали пряко влияние върху социално-политическите и исторически събития в страната. Може да се предположи, че това могъщо знание не веднъж се е използвало и като манипулационно политическо оръжие. Важно е да се отбележи, че освен общогражданският 365 дневен календар, който съответно се е делял на 12 месеца с 5 дни накрая, които са се смятали за дните на ражданията на Боговете, вероятно тъй наречените “Богове от Небето” /извънземни учители циклично посещаващи планетата ни, по-точно Египет, през онези свещени дни/, съществували още два календара – Сотическият на Сириус и Лунният. Сотическият календар води началото на броенето си от преди пет хиляди години, когато за първи път изгряването на Сотис - Сириус съвпаднало с разлива на Нил – това било хелиактическият изгрев на тази ярка звезда. Сотическият календар е слънчев, сидерически, който се изчислява от хелиоактическият изгрев на Сотис – през лятото. Интересно , че тези календарни системи не са се засичали, но са изпълнявали своята особена роля: Сотическият- за селското стопанство, а Лунният и гражданският – за всекидневният живот. Една друга подробност – именно на египтяните сме признателни и за разпределянето на денонощието на 24 часа /между в впрочем за дълго преди вавилонците и индийците/. В Древен Египет е била въведена и десетичната система на броене. Дължината на нощните и дневните часове се е променяла според сезоните, обаче от края на IV век преди н.е. през елинската епоха те са станали равни. През същият период 36-те декана-съзвездия в Египет приемат вавилонската система на 12 съзвездия по 3 декана всяка, при това деканите са еклиптически равни.

Интересен е въпросът как древните египтяни , които не са имали сложна математическа система, не са познавали в детайли геометрията, а още по-малко тригонометрията, са били способни да построяват таблици с такива сложни изчисления с точни позиции на звездите и планетите, Слънцето и Луната. Историкът Нейгебауер твърди,например, че по това време в Египет математическата наука е била самостоятелна и откъсната от астрономията /астрологията/ . Обаче, по твърдения на руският историк Веселовски, египтяните през 2-3 хилядолетие преди н.е. многократно изпреварвали с астрономическите си познания вавилонците. Повечето учени смятат, че високото ниво на астрономическото /астрологическото/ познание в Египет е било достъпно и овладяно от малка група посветени, които, обаче, не са били египтяни. Ето тук може да си зададем следните въпроси: тогава кои са те и от къде е дошло това божествено познание? Вероятно са го съхранили преселниците от Атлантида или е подарено от Учителите дошли от Космоса. При тогавашната слабо развита математика и геометрия в Египет, било ли е възможно да се обяснят тези факти? Известно е че египетските пирамиди и архитектурата им е изпълнена с астрономически парадигми, самите пирамиди са ориентирани според посоките на света, ориентацията и посоките на коридорите имат астрономически характеристики – насоченост към Полярната звезда, Сириус и числото ПИ. Египетските астрономи водели прецизни записки за слънчевите и лунни затъмнения, за което свидетелства още Диоген Леардски /гръцки писател-философ от 2-3 век./. Той съобщава, че египтяни са описали 373 слънчеви и 332 лунни затъмнения, които са станали преди епохата на Александър Македонски за периода от 48 863 години!!!

Цялата митология и космогония на древните египтяни е базирана върху астрономията и астрологията. Слънцето – според философите им е родено от цветето на Лотос /сравни със сахасрара чакра или Слънчевата чакра на хилядолистният лотос при индусите/, което е рожбата на първичният /чети емоционално-астрален/ хаос. Описание на египетската космогония намираме в трудовете и на съвременника на Аристотел – Хераклид Понтийски, който поддържал тесни връзки с египетските жреци /IV век пр. н.е./. Той описва /според нас геоцентрическият-астрологическият модел на египтяните/, защото твърди, че египтяните смятали Земята за центъра на Вселената и че светилата се въртят около нея, обаче Меркурий и Венера при това, обикалят и около Слънцето. Тук определено има някакво несъответствие или смесване на двете системи - хелиоцентрическата и геоцентрическата. Разделянето на 7 дневна седмица и съответствието на всеки седмичен ден на една от планетите също е принос на египетските астролози.

Говорейки за Древен Египет не може да не споменем и една одиозна велика личност Хермес Трисмегист. Независимо от това, че историческите източници са крайно противоречиви в своите оценки за него, ще се постараем да пресъздадем вероятностният му портрет. Така в Египетската традиция Хермес Трисмегист /Три пъти велики/ или Тот-Хермес – е Божество тъждествено на Бога на Мъдростта и писмото – Тот, в лицето на който се водят повествованията на мнозина египетски съчинения по алхимия, астрология, магия, медицина и окултизъм през времето на елинският период. В периода на късната Античност тези съчинения са станали основа на едно религиозно-философско направление – херметизъм, който на свой ред е дал тласъка за едно друго такова направление през Средновековието – по време на възраждането на окултизма, магията, астрологията, тласъка към естествознанието и познанието на Космическите и природни закони. Митологичният Хермес дал знанията си на своите синове Асклепий, Тот и Амон. Символът му е – обърната към Земята страна на Луната, която се е смятало че съдържа елексира на Хермес. Култа към Хермес е особено силен през епохата на Елинизма.

Елините вярвали, че египетския мъдрец Бог Хермес е измислил азбуката, езиците, бил баща на астрологическото знание. Съгласно някои историци Хермес е автор на 42 книги, 36 от които са философски трактати и 6 – астрономически-астрологически и медицински. Съобщения за дейността на Хермес намираме при астролозите през III век. Не случайно думата “херменевтическа наука” – равнозначна на тайна, езотерична, сакрална. Част от трактатите на Хермес датират от II век преди н.е. Съгласно херменевтиката светът е един и всичко в него е взаимосвързано, звездите са богове или проявеният им образ, който има пряко въздействие върху живота и на Земята.

Светът се състои от четири базисни елемента – Земя, Въздух, Огън и Вода и Етера – петият елемент, които си взаимодействат, акумулират енергията на Космоса , звездите и планетите. Светът органически е един и има свой светоред – Космос. Това поле се управлява от вечно завръщащото се време – повтарящото се движение на звездите и планетите на небето. Звездите и планетите въздействат като върху Макрокосмоса, така и върху Микрокосмоса на отделния човек.

Авторът на “Изумруденият скрижал” Хермес Трисмегист поставя основите, не само на астрологическото знание, окултизма, но и ни дава базисните космически закони, устройството на Всемира.

Смята се, че известните карти ТАРО – или книгата на Тот /таблицата на Иззида/ ни дават ключове към нашето минало и бъдеще. Съвременните карти Таро са пресъздадени през XII–XIIIв. В Европа, като са били донесени от испанските цигани , които са дошли от Египет. Донякъде чрез символите заложени в тях откриваме нещо общо с таблицата на Иззида или книгата на Тот. Всъщност, както и много други “игри” например зарчета, шах, И-цзин. Картите Таро първоначално не са били създадени нито за гадаене, нито за игра, а за надникване в Космическия Светоред, Законите му и избирането на осъзнато правилно действие в правилния момент.

Долу представяме на вашето внимание списъка на египетския Зодиак и съответствието му с Боговете на Египет :

1. 22.07 – 02.08 - ОЗИРИС
2. 03.08 – 22.08 - ПТАХ
3. 23.08 – 30.08 - ТЕФНУТ
4. 31.08 – 22.09 - АМОН-РА
5. 23.09 – 01.10 - МУТ
6. 02.10 – 22.10 - ХАПИ
7. 23.10 – 03.11 - ХОР
8. 04.11 – 21.11 - СЕБЕК
9. 22.11 – 30.11 - СЕХМЕТ
10. 01.12 – 20.12 - МАФДЕТ
11. 21.12 – 01.01 - НЕПРИ
12. 02.01 – 19.01 - ХНУМ
13. 20.01 – 01.02 - СЕТ
14. 02.02 – 17.02 - МААТ
15. 18.02 – 02.03 - АНУБИС
16. 03.03 – 19.03 - УПЕС
17. 20.03 – 02.04 - ИЗИДА
18. 03.04 – 19.04 - ИХИ
19. 20.04 – 01.05 - БАСТЕТ
20. 02.05 – 20.05 - ТОТ
21. 21.05 – 30.05 - ХОНСУ
22. 31.05 – 20.06 - БЕНУ
23. 21.06 – 01.07 - ХАТОР
24. 02.07 – 21.07 - НУН