Арменският геноцид. А българският?

Публикувана на Вто Юли 04, 2006 9:48 am от Димитър Колешев.


--------------------------------------------------------------------------------


Категория: История и археология
Източник: Д-р Божидар Димитров - http://www.segabg.com


В суматохата на доста напрегнатия ни напоследък политически живот две събития останаха встрани от наблюдателите. Арменската общност в България поиска от президента, правителството и Народното събрание да признаят с държавен акт избиването на 1.5 милиона арменци през 1915 г. от войските на Османската империя за първия геноцид на ХХ век. По същото време в Париж бе вдигнат паметник на същия този геноцид, който предизвика бурното негодувание на Турция.

От десетилетия арменските общности по света водят битки в различни страни на света да изтръгнат от правителствата им официална квалификация "първи геноцид на ХХ век" на турските деяния през 1915 в днешна Източна Турция, населена тогава главно с арменци. Такава квалификация вече са гласували Конгресът на САЩ и Френският парламент.

Съмнявам се, че нашите държавни институции въобще ще се занимаят с искането на арменската общност в България. Ясно е и защо - да не си разваляме отношенията с един съюзник в НАТО и непосредствен съсед. Това, че САЩ и Франция са признали арменския геноцид, е без значение.

Каквото е позволено на Юпитер, не е позволено на вола.

Освен това геноцидът над арменците не е първият геноцид на ХХ век. В това тъжно състезание за първото място ние, българите, братя арменци, Ви водим с едни гърди. Първият геноцид на ХХ век е извършен над българите (350 000 души) в Източна Тракия през 1913 г., т.е. две години преди арменския.

Тази човешка трагедия почти не е позната на съвременните българи. Дори и най-разпалените патриоти, след като ДПС на последния си конгрес реши да съди България в Страсбург, не противопоставиха нищо друго освен спомена за Батак. А в Източна Тракия през 1913 г., в рамките само на няколко дни, бяха изклани от турските войски петдесет пъти повече българи, отколкото в Батак.

Как се стигна до геноцида над българите в Източна Тракия?

На 31 май 1913 г. Турция подписа в Лондон мир с България, с който границата между двете държави бе трасирана по линията Мидия-Енос. Но на 16 юни 1913 г. България се вплете във война с бившите си съюзници Сърбия и Гърция. Наивно разчитайки, че мирният договор я предпазва от неприятности от турска страна, Фердинанд изпрати и петте български армии на запад. Турските войски вероломно нахлуха в Източна Тракия със задача да я прочистят етнически от българи. По най-простия познат от векове начин - като ги избият. Избиваха ги събрани накуп с картечници (с. Булгаркьой), с ножове и ятагани в градската кланица (Одрин), с щикове и приклади (2-те хиляди деца при Маджарово). Около сто хиляди загинаха, около 250 000 успяха да се доберат до старите граници на страната само благодарение на това, че масовото клане изисква много време и забавя бързото настъпление. На тях турската държава конфискува имотите и не им разреши повече никога да се завърнат по селищата. Дядото и бабата на автора на тези редове (тогава млади хора) бяха заклани в с. Сатъкьой, Люлебургаско. По чудо оцелял само баща ми, тогава деветмесечно бебе.

Историята с геноцида има продължение. През 1915 г. българското и турското правителства сключват т.нар. Ангорски договор. По този договор турското правителство се задължава да изплати имотите на изкланите и прогонени българи в Източна Тракия. Договорената цена е 983 милиона долара, като се определят и лихви, ако сумата не се плати веднага. Договорът не е денонсиран и е валиден и до днес според турското правителство.

Но не е платен и цент от сумата,

достигнала вече близо десет милиарда долара. Но всички опити на българската страна да вземе дори и един долар, срещат отказ от турска страна с аргумента: "Не отказваме, но тези хора са отдавна мъртви, дайте първо да решим проблемите на живите." Т.е. въпросите с пенсиите, обезщетенията, имотите, правото на гласуване и т.н. на турските изселници от най-ново време. Съгласен съм, но защо решението на двата проблема не върви паралелно?

За разлика от арменците, аз (а и много българи) не желаем да чоплим стари рани с признаване в международен план на първенство в геноцидите на ХХ век. Но историята и произтичащите от нея обстоятелства трябва да се знае. Дори и за да има с какво да се контрират към нас претенциите, предявявани от Турция.