Гръцки ''Ку-клукс-клан'' тероризира българите в Егейска Македония


Наши сънародници не смеят да се обадят на роднините си във Варна, защото ги е страх

Българите в Егейска Македония са повече мит, отколкото реалност вече цели 80 години. След като България губи втората балканска война, почти 1 000 000 българи остават да живеят в новите гръцки предели. До 1923 г. Гърция официално признава наличието на българско малцинство на своя територия, но тази позиция се променя след сключването на поредица от изселнически спогодби между нея и България, по силата на които от днешна Северна Гърция се изселват почти 500 000 наши сънародници. За гръцкото правителство българското малцинство престава да съществува, но българското етническо присъствие остава.




Миналата година се роди идея да се отиде в Егейска Македония, за да се снима филм за българите там. Предполагайки, че няма да се получи официално разрешение от гръцките власти, които не признават наличието на българско малцинство, ние направихме филма, снимайки без разрешение. Това стана тази година, в края на лятото. В един момент можеше да се окаже доста неприятно, защото, ако гръцките власти бяха разбрали, снимачният екип щеше да има сериозни проблеми.

Още преминавайки границата при Свиленград и после през почти цяла Северна Гърция видяхме, че можем да се разберем на български език с много хора, които го разбират и говорят, дори и да не им е майчин език. Те са израснали в българска етническа среда, която ги е обкръжавала. За съжаление това, което се вижда днес в Егейска Македония, въобще не е радостно. Гърците в продължение на повече от 90 години след 1912 г., когато окупират тези територии, са подлагали българите на системно изтребление и тотална асимилация. Българският език е бил забранен за говорене и резултатите днес се виждат. Старото поколение – бабите и дядовците, знаят езика, и то в чудесен български диалектен вариант, неповлиян от турцизми и гърцизми, т.е. езика, на който се е говорело през българското Възраждане. Техните деца обаче владеят български, разбират го, но много трудно го говорят. Най-младите почти не го говорят и въобще не го разбират. Това означава, че ако нашата държава не се намеси по някакъв начин, най-много след 20 години българи в Егейска Македония няма да има.

Все още обаче съществува вероятност и възможност ситуацията да се промени, защото в най-западната част на Егейска Македония съществуват големи села, където българският език се говори масово. Там ситуацията не е като в България, селата не се обезлюдяват, даже напротив. В села с 2000 души население се виждат повече деца, отколкото в малки български градове. Това дава основание да се мисли, че е възможно някакво възраждане на българщината. Но това може да стане само с помощта на българската държава, защото местните българи изпитват органически вроден страх от гръцките власти, от самите гърци и от тайния и явен терор, който Гърция оказва над тях. И до днес продължават да действат, макар и скрито, андартски банди, които по подобие на своите предшественици, които са действали преди балканските войни и по време на Втората световна война, тероризират всеки, който се нарече българин. Те са тайно общество от типа на Ку-клукс-клан, за което, когото и да питате, ще каже, че не е чувал. Доказателство обаче, че ги има, са многобройните надписи, които съществуват из цяла Егейска Македония – „Смърт на българите, „Смърт на славяните", „Вън българите от Македония", „Вън чужденците от Македония". И разбира се, почти на всеки стълб надписът – „Македония е гръцка".

За Гърция и до днес нейните северни територии не са напълно и "чисто" гръцки, така както би й се искало. Самият факт, че има действащо специално министерство на Македония и Тракия, чието седалище е в Солун, е показателно за това, че гръцките правителства след 1912 г. и до днес продължават да мислят за тези области като за окупирани, където живее чуждо население.

Разговаряйки с млади хора, те признаваха, че на тях им се смеят и подиграват, когато говорят на български. В Егейска Македония е срамно да си българин. Там те обиждат на българин. Във всеки гръцки тълковен речник може да се прочете, че името българин означава недодялан, прост, вулгарен човек, глупав, с ниска култура и т. н. Това показва какво точно гърците мислят за нас. В учебниците по история се описва борбата за Македония, която била заплашена да бъде побългарена от българските разбойнически комитаджийски банди. Едно от най-ужасните неща, което са направили гърците, е в село Загоричани, родното село на Димитър Благоев, където сега има 150 българи и 150 преселени гърци. В Загоричани в двора на църквата има два паметника. Единият е на капитана на гръцката чета, която през 1906 г. обсажда селото и избива 176 жени, деца и старци. Това става през март, два дена след като мъжете в селото се събрали и отишли на гурбет. Изчакали са ги да напуснат селото, нападат го и започват безразборно избиване. Там българските традиции са били много силни. Част от хората се укрепват в църквата и опитват да дадат отпор. Църквата е подпалена и хората са изгорени живи. В църквата заснехме и следите от куршуми около прозорците. Най-трагичното е, че гърците са сложили паметник на този кръволок, който е извършил клането. Това е едно от най-масовите кланета на беззащитни хора в новата българска история. Вдъхновителят му е гръцкият национален герой митрополит Германос Каравангелис. В почти всеки по-голям гръцки град има паметник на човека, който е известен и с това, че е измислил и един от най-любимите гръцки лозунги "Вулгарос нами мини", т. е. "Българин да не остане". Всяко българско село има поне по един такъв паметник на андарти, които са го опожарявали.

Срещнахме се с хора, чиито роднини живеят във Варна, и те от страх да не ги заподозрат във връзки с нашата страна, не си познават близките. Дори не знаят дали са живи. Един от най-фрапиращите случаи беше със семейство Веляшкови в село Върбени. 1941 г. там се създава български общински съвет. 1944 г., когато българските чети и немските войски се оттеглят, гърците влизат в селото и 12-те членове на съвета са хванати и убити на центъра на селото. Пред очите на всички. Ние се срещнахме с дъщерята на единия от тези, който е бил убит – Зорка Веляшкова, която от нас разбра, че нейният първи братовчед, който е роден през 1918 г., Борислав Пандов, сега е жив и здрав и живее във Варна. И в същия ден, в който бяхме там, те за първи път се чуха по телефона.

Трагедията на българите там е голяма. На север от Солун старо гробище няма. Като че ли хората се заселват тук след 1940 г. А това е ненормално. За гърците, които живеят там, това е валидно, защото те наистина не са живели там, и реално на север от Солун гърци не е имало до 1912 г. Но дори и така да е, в селата, които населяват в момента, преди тях са живели българи. Но това не може да се установи по никакъв начин, поради простата причина, че по идея на гръцката православна църква, подкрепена от държавата, всички стари гробища, които могат да напомнят за това, че някога тук са живели българи, са били унищожени.

Унищожаването продължава и до днес. Върху едно такова гробище в с. Ано Вронду (Горно Броди) в момента се прави стадион и спортен комплекс, а в селото има 20 деца. Около строежа се валят остатъците от ковчези, натрошени камъни, кръстове. Трошени са, защото е имало надписи на български. Надписите на чешмите също са задраскани. Подобно на това е и състоянието на старата българска църква в град Кукуш, който през 1913 година е унищожен напълно от гърците и там загиват над 1000 невинни жители. Единствено църквата, която е на хълма над града, е оцеляла. На входа е имало голям надпис върху мраморен блок, който е заличен напълно. Главният вход е целият боядисан в бяло, а иконата, която е стояла над него, е зазидана. Вътре в църквата има запазена икона на св. св. Кирил и Методий, която обаче е с дупка от куршум. Надписите върху нея са на гръцки. Най-интересното е, че свети Методий държи един празен бял свитък. Традицията е той да държи свитък с азбуката, но тя е явно заличена. Навсякъде имената на светците са задраск ани с по-тъмна боя и с черни букви са написани на гръцки. Открихме, че светците, изографисани на върха на колоните, държат в ръцете си по един надпис, и то на български. Църквата може да се окаже един неочакван паметник на българското културно наследство извън граница.

Когато бяхме в гр. Воден и разговаряхме с две възрастни жени в квартал „Вароша", в момента, в който двама души се приближиха към нас, те преминаха на гръцки. Ние ги попитахме защо, но те продължиха да говорят на гръцки. Когато гърците отминаха, жените казаха: „Слушайте, момчета, тия бяха гърци. Не можем да приказваме на български пред тях." В село Нестрам, чието днешно име е Несторион и се намира в полите на планината Епир, на 200 километра южно от днешната гръцко-македонската граница и е чисто българско с 2000 души, говорихме с една жена, чийто баща ни каза, че се казва Стоян. Тя ни попита защо трябва, когато говори на български на площада, да идва полицията у тях половин час след като се е прибрала, и дали е престъпничка, че си говори на родния език. Те обичат България по начин, по който дори на можем да си представим. Защото ние сме свикнали със свободата и я приемаме като нещо естествено, докато за тях тя е нещо, което отдавна са загубили. Не се чувстват свободни, но няма да си тръгнат оттам, защото това е техният дом. Помежду си те се наричат с български имена, така наричат и селата.

В Гърция българските имена са забранени. Председателят на сдружението „Български човешки права", който се казва на гръцки Никос Стоидис, заведе дело срещу Гърция за това, че иска да се казва Николай Стоянов. Делото в Страсбург беше спечелено от него, но въпреки това Гърция не му възстанови името. Егейска Македония и до днес има специален статут в гръцката държава. Гражданите там са разделени неофициално на две категории. За един българин е много трудно да си намери работа там. Повечето от тях се занимават със земеделие. Гърците там заемат чиновнически, административни служби, завзели са бизнеса в градовете и не гледат с добро око на чужденците.

ВМРО е единствената организация в България, която по някакъв начин се стреми да подпомага българщината там. От години се подпомагат и поддържат две организации - "Небесна дъга" със седалище в Лерин, а другата – „Български човешки права", със седалище във Воден. За съжаление това, което се прави, далеч не е това, което трябва да се прави на цялата територия на Егейска Македония, защото за тази цел не са впрегнати ресурсите на държавата. Ако българското правителство официално не издигне позиция за защита на българите там, всичко друго ще бъде безполезно.

Костадин Костадинов*