Чувашкият език е много различен от останалите тюркски езици, но все пак е тюркски. Тюркските езици се разделят на две големи подразделения. От живите езици от едната страна е чувашки, а от другата всички останали. Останалите тюрки, ако им се говори на чувашки няма да разберат почти нищо, и обратното. Прабългарският е стоял близо до чувашкия и се е противопоставял на другите тюркски езици. Предполага се , че тази група, условно наречена чувашко-българска е включвала и хазарите и сабирите.
Последните май са преките предшественици на чувашите. Това деление е много ранно и вероятно лингвистичните предци и на сабирите, хазарите и прабългарите са всъщност западните хуни, а лингвистичните предци на всички останали тюрки следва да се търсят в рамките на източно-хунския хаганат. Ако можа да направим някакъв описателен паралел, ще кажа че езиковите разлики между едните и другите са много по-големи от разликите например между съвременните полски и български. Горе долу такива каквито са между съвременните английски и немски например. В този смисъл, всички останали, включително и гагаузите нямат нищо общо с опазването на хунобългарските езикови традиции. Тях единствено са ги съхранили чувашите. Волжския татарски също не произлиза от прабългарски, той е от къпчашки тип и е донесен от по-късни преселници на Волга. Между другото печенегите (бедженег) и узите са били езиково много близкородствени по език с анадолските турци. Всички те произлизат от огузката подгрупа, или поне лингвистичните им предци. Куманите са от друга подгрупа - къпчашката и кримският татарски всъщност е пряко продължение на куманския.
Ако гагаузите не са научили езика си от турците, остава да произхождат от узите (и печенегите), но не виждам какво може да ги свързва с прабългарите.