Няколко ситуации :

1 / Аз съм ученик и дасклът по история ми дава реферат / доклад и др. глупости/ свързани с учебният план, включващ т.н. основаване на българска държава и ролята на хан Аспарух при нейното изграждане и други дрън-дрън

2/ Аз съм учител по / но не и по история /..... и търся бърза информация за хан Аспарух. Тази ситуация може да бъде всякаква и от всеки, който иска да се осведоми по въпроса и др.

Ползва Уикипедия / Уикеда - усмихвам се / и получава следното :

Аспарух
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За българското име вижте Аспарух (име).

--------------------------------------------------------------------------------
Аспарух
български хан

Роден: неизвестно

Починал: 700
край Днепър, днес Украйна
Аспарух (известни са вариантите Исперих, Испор, Есперих, Есперерих) е български владетел. Той е третият син на хан Кубрат, основателя на Велика България . Не е известна годината на неговото раждане, но доколкото Именника на българските ханове говори за 61 години на негово управление, който период се разминава с историческите данни, то с голяма степен на вероятност може да се приеме, че 61 години е била продължителността на живота му (дълга за времето си) и съответно годината на раждането му е 640 г. Във същия документ Аспарух е наречен княз, а не хан, както често е наричан в българската историография.

Съдържание [скриване]
1 Произход и дейност до 671 г.
2 Дейност 671 - 680
3 Войната 679 - 681
4 Дейност 681 - 701
5 Оценка на Аспарух и неговото управление



[редактиране]
Произход и дейност до 671 г.
Аспарух произхожда от рода Дуло, който е управляващ род във Велика България от 628 г. Има хипотеза за произход на рода Дуло от Средна Азия, от племенният съюз Дулу, обитаващ по това време степите на Седморечието (Джетису).

Нищо не е известно за живота на Аспарух до 671 г. Обстоятелството, че след разгрома на Велика България значителна част от населението го последва в похода на запад подсказва за достатъчния авторитет, който той е имал сред българите към този момент.

[редактиране]
Дейност 671 - 680
През 671 г. Велика България е разгромена от Хазарския каганат. Една част от населението (предимно от племената кутригури и оногундури), наброяваща общо към 120-150 хил. души, начело с Аспарух се оттегля на запад от основната територия на Велика България, отвъд р. Днепър. Трябва да се има предвид, че до 671г. в териториите на Велика България влизали всички земи между р. Днепър и Карпатите. Предвид постоянната заплаха от хазарски атаки от изток, Аспарух разполага центъра на владенията си при устието на р. Дунав. В периода 671-680 владенията на България включват земите от р. Днепър – на изток, до Карпатите – на запад (днешна Югоизточна Украйна и Молдова) и части от днешно Влашко, които части били завладени от Аспарух след 671г.

През този период българите започват ежегодни набези в територията отвъд р. Дунав, както в Мизия, намираща се под контрола на славянските племена, така и в Тракия, владение на Византия. Особенно голям поход е извършен през 679 г., когато българските войски достигат чак до Адрианопол (Одрин), където са разгромени от византийските.

Обстоятелството, че българите преместват центъра на държавата си до р. Дунав и честите и войнствени набези отвъд нея предизвиква тревога в Цариград, където считали териториите до Дунав за исконно византийски, само временно извън контрола на централното правителство. Това обстоятелство, както и тревогата от евентуално подчинение и включване на дунавските славяни в българската държава (преди да се преселят през 600-610 г. отвъд Дунава те били поданици на аварския каган и в този смисъл имало традиции за такива обединения, а освен това била налице и тенденция българските войски трайно да се задържат в Добруджа) провокира и похода на император Константин ІV Погонат срещу българите през 680 г.

[редактиране]
Войната 679 - 681
Реално тази война започвa още през 672 г., с нападенията на българите, но до 679 г. се води предимно едностранно, тъй като Византия е ангажирана с тежкия конфликт с Арабският халифат, достигнал върха си с обсадата на Цариград между 674 и 678. Разгромът на арабите дава възможност на способния и енергичен император Константин ІV да насочи вниманието си на север и да направи опит да отблъсне българската заплаха. Първото действие е категоричният разгром на българската армия при Адрианопол през 679г., с което заплахата за Тракия е отстранена. Впоследствие императорът решава да пренесе действията на север, срещу центъра на българската държава – областта Онгъл, отвъд устието на р. Дунав.

През пролетта на 680 г. ок. 40 хил. византийска армия се придвижва по суша и море до делтата на Дунав и подлага на обсада българската армия в землената цитадела, издигната северно от реката. Отдалечеността и откъснатостта на театъра на военните действия (византийските армии не били минавали Дунава от времето на император Маврикий, преди 80 години, а Мизия била заселена вече с враждебни славяни), трудното снабдяване на армията, постоянните атаки на българските конни отряди и невъзможността да бъде щурмувано укреплението поради нестабилния блатист терен скоро дава да се разбере погрешността на избраната стратегия за похода. Отпътуването на императора за Месемврия, под предлог "лечение от подагра", понижава бойния дух допълнително. В тази обстановка българската армия атакува византийската и й нанася пълно поражение.

През лятото и есента на 680 г. българската армия нахлува и опустошава Тракия, като в късната есен отново разгромява противопоставилата й се византийска войска. Развоят на събитията принуждава визнатийското правителство да поиска мир.

През 681 г. е сключен и мирният договор. С него Византия отстъпва на България областта Мизия (до р. Искър и без гр. Одесос) (това всъщност било формално, тъй като византийската власт над тези земи била несъществуваща), а България се съгласява да прекрати набезите си отвъд Стара планина. Уредени са и търговските отношения между двете страни.

[редактиране]
Дейност 681 - 701
След 681 България води активна външнополитическа и военна дейност практически по всички стратегически направления.

На юг – договорът от 681 г. изглежда не възпира българските армии от по-нататъшни нахлувания и грабежи във византийска Тракия, действия, впрочем, съвсем характерни за номадските конни народи тогава. Източниците свидетелстват и за едно по-значително навлизане през 688 г., когато българските войски нападат византийските при устието на р. Марица, при връщането им от поход в Южна Македония (походът на Юстиниан ІІ срещу македонските славяни). Сведенията са противоречиви за изхода от сражението, но доколкото Византия успява да пресели значителни славянски маси в Мала Азия, каквато е била целта на нейните действия, то може да се приеме, че сражението е било неуспешно за българите.

Други източници обаче сочат инициативата у Византия, в опит за реванш за 680 г. и независимо от похода слещу македонските славяни. Според тях, военните действия започват през 688–689 и първоначално щастието е на византийска страна, но на връщане Юстиниановите войски са издебнати от българите някъде в Тракия и претърпяват тежко поражение. Впрочем, конфликтът няма трайни последици за нито една от страните.

На запад – източниците сочат, че земите на Влашко са били спорни между българи и авари още от времето на Кубрат. Териториите на запад от р. Олт са били под аварска власт и след 681г. Същото е в сила и за земите на запад от р. Искър, южно от Дунава. Известен е конфликт между България и Аварския каганат през 691-693. Макар изходът от него да е неясен, несъмненото присъствие в територията на България занапред на горепосочените земи подсказва за успешният му за България изход.

На север – от тази посока, откъм Хазарския каганат, идва през този период главната заплаха за българската териториална цялост. Няма съмнение, че отстояването на границата по р. Днепър е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в Добруджа и Влашко против заплахата от север. Тези валове подсказват и за дълбочината на хазарските нахлувания – чак до Средна Добруджа. Най-вероятно е военните действия между двете държави да са били непрекъснати през целият период. Спасително обстоятелство за България, противопоставена на много по-силния противник, е бил натискът откъм юг срещу Хазария от страна на арабите, който е сковавал основните им сили. Въпреки това, в отделни моменти несъмнено е имало и значителни настъпления на запад, обуславящи и личното участие на Аспарух във военните действия. При една от битките той намира и смъртта си, през 701 г., при праговете на р. Днепър. Гробът му е намерен на брега на река Днепър до село Вознесенка (сега в Украйна). Един от надписите на гроба с рунически знаци гласи: "Небесен победител".

[редактиране]
Оценка на Аспарух и неговото управление
В годините на тежка криза и заплаха за българската държавност именно Аспарух е човекът, отстоял единството на българите (по онова време – все още крехко), отблъснал всички външни заплахи, разширил територията на държавата, преутвърдил ролята й на европейската политическа сцена. Аспарух е владетелят, считан за основен фактор за стабилизирането и укрепването на и досега съществуващата държава България и неговият принос за последващото 1300 годишно битие на българи и България в този регион е решаващ. По негово време България е значителна европейска сила, отстъпваща само на Византия и Хазария. Армията й наброява общо към 50 хил. войници и води активни военни действия често и на два фронта.




Български владетели
Стара Велика България (632 - 681 г.)

Ханове: Кубрат | Батбаян

Първа българска държава (681 - 1018 г.)

Ханове: Аспарух | Тервел | Кормесий | Севар | Кормисош | Винех | Телец | Савин | Умор | Токту | Паган | Телериг | Кардам | Крум | Омуртаг | Маламир | Пресиян

Князе: Борис I (Михаил) | Владимир (Расате)

Царе: Симеон I | Петър I | Борис II | Роман | Самуил | Гавраил Радомир | Иван Владислав | Пресиян II

Втора българска държава (1186 - 1396 г.)

Царе: Иван Асен I | Теодор-Петър | Иванко | Калоян | Борил | Иван Асен II | Калиман I Асен | Михаил II Асен | Калиман II Асен | Мицо Асен | Константин Тих Асен | Ивайло | Иван Асен III | Георги I Тертер | Смилец | Чака | Тодор Светослав | Георги II Тертер | Михаил III Шишман Асен | Иван Стефан | Иван Александър | Иван Шишман | Иван Срацимир

Трета българска държава (след 1878 г.)

Княз: Александър Батенберг

Царе: Фердинанд | Борис III | Симеон II

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите