"Ролята на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански е значима, но те си остават изолирани случаи".

ІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІVІ

Че то и 5-те века робство са "изолиран случай" в европейската история.
Никак не съм съгласен, че Паисий и Софроний са "изолирани" от общобългарските процеси : 1/ Да се съхрани расата ; 2/ да се запази езикът ; 3/ Вярата да бъде обединител на първите две.

Няма български възрожденец през целия 19 в., който критично да не е обсъждал тези теми. Освен това "Неделникът" е сравнително ширико разпространено сред българите четиво.
Манящината първо да се датира, а после обсъжда и анализира е безкрайно вредна и неточна практика.

Например : Разкопават поредната "тракийска" могила и първото, което се прави е датирането й. Всъщност датировката е последното, което се прави, а не според датировката да се определят находките.
В такива случаи Зиези шеговита ни разказва за "магаренцето и каручката" и кое пред кое се поставя.
И друго : Навремето проф. /тогава /Васил Гюзелев многократно ни е казвал, че датирането е последното нещо, което трябва да се извършва, а не първото !
Освен това "паисиевата история" от 1762 е антигръцка и в отговор на нейното появаване през 1765 г. е забранена и заличена Българската Охридска Архиепископия като канонична институция и е заличена от гърците в Цариград от всички църковни регистри. След 1765 г. започва изгарянето на българските книги в охридската библиотека и заличаването на де що има българско, свързано с народната ни памет. И тази война е в пълна сила и разгар до 1870 г., когато ние си възстановяваме Българската Екзархия и изхвърляме от богослужението си мазният хамо-симитски гръцки злоезик.

Лично мнение.
Привет !

Редактирано от Vencci* на 21.09.06 11:22.