"Подмяната" на "износени" книги" в НБКМ започна през 1996-1997 г. с финансовата помощ на "Отворено общество", защото отказът им да ти предоставят специализирана литература с мотива "реставрация" стана не само смешен, но и скандален.

Какво и как е унищожено не мога да ти кажа, защото може някой да се досети...


Vencci, поздравявам те за доблестта и смелостта да коментираш открито тази престъпна деятелност за прочистване на библиотеките от нежелани от режима заглавия.

Преди пет или шест години влизайки в местната библиотека видях наредени кашони, около три или четири реда всички пълни със книги.

Извиках едно от момичетата служителки , на шега я попитах -Това какво е?

И тя недоумяваше от тази вандалщина с писаното слово.

Поисках да разгледам арестуваните и осъдените на претопяване книги.

Проверих съдържанието на най-горните кашони.

Момичето каза, че също е озадачена от това безумно унищожавяне на такова голямо количество книги от библиотечният фонд.

Харесах си Христо Ботйов: "Опит за биография" от Захарий Стоянов, биография на Васил Левски от Иван Унджиев, "Хан Аспарух" на Иван Богданов, Ганчо Старибратов "По пътя на априлци", една малка симпатична книжка с произведения на Добри Чинтулов, и книгата "Никола Вапцаров - летопис за живота и творчеството му."

Искаше ми се да взема кашоните и да ги върна обратно по рафтовете.

Оказа се, че две трети от рафтовете също липстваха, погрижили са се да не останат улики и опразнени рафтове.

Фашизъм с човешко лице, - на шега сподели с мен същото момиче което срещнах случайно миналата година в един областен град.

Тя всъщност не е работела там, а е била изпратена в помощ.

Визираше поредицата от следдесетоноемврийски псевдодемократични марионетни правителства от латиноамерикански тип, които с усърдие изпълняват антихуманните, антипазарни и антисоциални директиви подавани отвън.

Тези спасени от мен заглавия държа на видно място в библиотеката, да ми напомнят, че в демократична България отново има забранени книги, ако не официално, то някой се грижи те да стават все по-малко и все по недостъпни.

А през последните две-три години много от унищожените заглавия се появяват във преработен и осакатен вид.

Проверих лично, почти всички, от заглавията, които видях в кашоните, вече не може да се открият в библиотеката.

Така под строг контрол, в кашони всички забранени книги отиват за претопяване.

Сигурен съм, че запазват по един охраняван екземпляр за т.нар. специални фондове на Народната и областните библиотеки, книгохранилищата на БАН, Народното събрание и Министерския съвет.

Но кой има достъп до този “спецфонд”?

Използването на материалите се разрешава обикновено на лица, които представят документ от института, организацията или службата.

Що се отнася до историци и други научни работници, разбрах, че в Народна библиотека това става със специално писмено разрешение на ръководителя на центъра за национална библиография.

Допуснатите до четене лица се регистрират със читателска карта и личните си данни.

Естествено, това се прави, за да могат съмнителните да бъдат следени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите