Атилкесе продължава с антибългаризма...


Аз не съм нито пропагандатор, нито активист.

Не обичам шовинизма и агресивният национализъм във всичките му проявления.

И двата подхода никога и никъде не са донесли нищо добро на народите в чието име се прокламират.

Защо наричам пропагандата придружаваща умишленото водене към катастрофа - шовинистична и великобългарска?

Защото тя се е използвала като опиум за да се доведе до край разрушаването и обезкървяването на Българското стопанство и икономика.

През 1913-15 под влияние на Фердинанд I наричан "Лисицата“. българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който България се присъединява (1915).

По време на едноличната му власт България претърпява 2 национални катастрофи на фона на истерична великобългарска пропаганда инспирирана от германските военнопромишлени концерни .

Абдикира на 3 окт. 1918 в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в гр. Кобург, Германия, и получава пенсия за заслуги от германското правителство.

Фердинанд ни вкара във война със съседите през 1913 г.

След подписания мирен договор между балканските съюзници и Османската империя шансовете по-голямата част от Македония да остане в България стават реални.

Но това не е в интерес на австро германските господари на Фердинанд и затова на 16 юни той издава налудничавата и престъпната заповед за атака срещу сръбските войски при река Брегалница, с което провокира Междусъюзническата война.

В нея България започва една предварително обречена на провал агресия едновременно срещу Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора.

България набързо, за по-малко от месец е разгромена и орязана от всички страни.

Румъния завзема Южна Добруджа .
Сърбия получава цяла Вардарска Македония
Гърция получава Тесалоники Солун и цяла Южна Македония.
Турция получава Одринска Тракия, , Царево, Малко Търново и Ахтопол.

Резултатите които цар Фердинант докладва на своите германски господари :

Жертви - 33 000 убити

Териториални загуби - 50 000 кв. км в Тракия и Македония

Бежанци - 300 000 души

Разходи - 2 млрд. френски франка за Балканската и Междусюзническата война.

През 1915 г. изгубен достъпа до Бяло море.

Съгласно Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г., страната ни остава без Западна Тракия, долината на р. Струмещица, и т. нар. Западни покрайнини.

На България е забранено да има авиация и флот, а сухопътните сили са сведени до 20 000 души.

Трябва да предаде 70 000 глави едър рогат добитък на Югославия и Гърция и да им доставя в продължение на 5 години по 500 000 т въглища.

Цялата икономика и финанси са поставени под контрола на Междусъюзническа комисия, действала до 1929 г.

Резултати:

Жертви - 87 000 убити и 150 000 ранени

Териториални загуби - 11 000 кв. км

Бежанци - 600 000 души

Репарации - 2 250 млн. френски франка

Неговият син - Борис III ни урежда с "желязна завеса" след като присъедини страната към Тристранния пакт на 1 март 1941 г.

В резултат на това България отново е в лагера на победените след Втората световна война и остава в съветската сфера на влияние.

Съгласно Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г. на България са наложени ограничения във военната област.

Въоръжените й сили са сведени до 55 000 души.

Жертви - 40 000 убити

Репарации - $70 млн.

Това е суровата историческа истина, без заучените гланцирани фрази и величаещи бълнувания.

А за безумието на тази предателска антибългарска политика на умишлено разоряване на България, безмълвно свидетелстват паметниците със имената десетки, стотици и хилдите жертви дадени от българското население в окопите на Първата световна и Междусъюжническата войни по вина на имперската политика на Австроунгария и Германия..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Atilkese-Acпapyx на 17.09.06 12:49.