Има три тези за произхода на Цар Каран / вер. Горан / :

1/ На БИН, БАН и СГАН,
начело на които е днешният им вожд - пачиграчът Божо Димитров :

- Цар Каран това е хан Кубрат или
хан Крум.


2/ Автохтонната теза :

- Заселването на готите през ІV-V в. в Македония
е обединение / съединение / на близки по род и произход хора.
Но през ІV-V век населението на Македония се определя като словенско.
По-късно Готите ще се приемат в югоизточна и Ц. Европа като Словени.


3/ Днешната македонска теза, според Р. Сърбия и Р.Македония.

От нея давам само по-интересните факти :


Във Вардарска Македония никога не са живели траки. Там са живели старите македонци в южната част и пеоните в северната й част. Има историци, които считат, че илирите, пеоните, дарданите, траките и македоните са били родствени племена.

Македонските историци бяха под влияние на панславизма, в югославския му вариант, и никъде, в историята за широката читателска публика, не се твърди, че днешните македонци са потомци на античните. Напротив, пише, че от античните македонци е останало само името, а днешните македонци са наследници на славяните, заселили се там през ранното Средновековие. Друг е въпросът дали това е пълната историческа истина.

Твърдението “историческата наука отдавна е установила, че античните македонци са гръцко племе”, също не издържа критика. В действителност по този въпрос има уважавани историци, които твърдят, че античните македонци са народ различен от елините, и други, които твърдят, че македонците са елини. Измежду първите има много уважавани български историци, лингвисти и други интелектуалци. Можем да споменем имената на Гаврил Кацаров, Йордан Иванов, В. Бешевлиев, Иван Богданов и др. Много са чуждестранните историци и лингвисти, които защитават това мнение, като К.О.Мюлер, J. Kaerst, W. Fellmannn, E. Borza, E. Badian, P. Green, A.B. Bosworth, M. Grant, F.A. Reed, D.G. Hogarth, P. Jouguet и др. От езиковедите особено много тежи мнението на големия немски славист Макс Фасмер. Аргументирано тази теза се защитава от проф. Наде Проева.

Най-ревностни привърженици на елинския произход на античните македонци са гръцките историци. Един от най-аргументираните защитници на това мнение в миналото е Г.Н. Хадзидакис. Той използва за доказателствата си легендите, достоверни исторически факти и езиковедски аргументи. Но неговите твърдения бяха аргументирано опровергани и от цитираните по-горе български историци Г.Кацаров и В.Бешевлиев. Има и чуждестранни учени защитници на тезата за еленския произход на македонците, като най-често това са приятели на Гърция. А като знаем балканските нрави, можем да очакваме, че някои от тях са били и материално заинтересовани за да подкрепят гръцките претенции към историческото наследство на античните македонци.

Но да погледнем по-отблизо историческите факти.

За произхода на населението на Балканския полуостров съществуват различни теории. Според една от тях това население е дошло от север на няколко вълни през II и I хил. пр. Хр. и изтласкало старите жители оттук. Според друга - населението е тук още от времето на неолита - VII-V хил. пр. Хр. Третата теория счита, че населението се е получило от смесването на старото тукашно население и дошли през II-то и I-то хил. пр. Хр. племена. В края на II-то и началото на I-то хил. пр. Хр. На Балканите се формират няколко народности групи: Илирийската - в западната част на полуострова; Тракийската - включваща племена обитаващи днешна Тракия; Дардано-пеонската - включваща племена населяващи дн. Южна Сърбия и Северна Македония; Македонската - включваща племената населяващи днешна Средна, Южна и Югозападна Македония (и Епир); Елинската - включваща племената населяващи земите на юг от Олимп.

Съществуват различни версии за произхода на македонската народностна група. Някои от специалистите по антична история считат, че племената формирали тази група са дошли от север. Други считат, че тези племена са дошли от епирските планини и са дорийско-епирски субстрат. Трети са на мнение, че произхода им е илирийски. Четвърти, че са смес от илири, фриги, траки. Пети считат че са дошли от юг и имат елинско потекло и т.н. Независимо от къде са дошли, но тази народностна група е формирана и получила името си тук в Македония. Според една от версиите - считаме я за най-правдоподобната - съществувало е племе македонци (македони), населявало Югозападна Македония. Те покоряват други съседни и сродни на тях племена и така създават основата на македонския народ. В тази основа влизат също остатъци от най-старото познато население на нашите земи - фригите (бригите), пеласгите и хетите. Наименованието Пелагония се счита, че произлиза от името на пеласгите. Фригийския компонент изглежда е значителен. Това се потвърждава от: близостта на част от запазените старомакедонски глоси със старофригийския език; писаното от античните историци, че Александър Велики е разговарял с фригите без преводач; островърхата шапка, носена от македонци и фригийци, известна като фригийска. Ще отбележим, че фригите са населявали земите между Струма и Вардар. Според Е. Петрова бригите (Фригите) са населявали З. Македония и по-специално земите около Охридското езеро и влизат в етногенезиса на много балкански племена. Това се внушава и от легендата за възникване на македонската царска династия, където се казва, че цар Пердика с братята си се установил близо до градините принадлежали на цар Мидас (фригийски цар). Счита се, че фригите напускат Балканите и се заселват в Централна Мала Азия [Хронологична енциклопедия на света. Том I. В. Търново, изд. “ЕЛИПС”, 1994, с.437]. Те са на относително високо културно ниво. “В науката все още се спори дали фригийците са заимствали азбучното писмо от гърците или е обратно. По-вероятно е, че фригийците самостоятелно се запознават с финикийската азбука и я обогатяват, като ... създават знаци и за гласните звуци. Това тяхно изобретение използват гърците” [Хронологична енциклопедия на света. Том II. В. Търново, изд. “ЕЛИПС”, 1994, с.220]. Идентичната материална култура, разкрита при разкопките на некрополите: в с. Д. Селце, близо до Подгорец (Албания); до с. Требенища, Охридско и местността Синдос, до Солун, потвърждава, че македонския народ е обитавал доста голяма територия [Проева, Нада. За античките македонци.]. Страбон [VII,7,8] пише: “Някои пък, наричат Македония и цялата страна до Коркира (остров на Адриатическото крайбрежие), понеже жителите се стрижат по същия начин и говорят един и същи диалект и носят еднакви дрехи”.

По-късно, когато македонската държава укрепва, македонците завладяват и македонизират пеоните (населявали дн. Северна Македония, и до днес част от населяваната от тях територия се нарича Пиянец), както и части от тракийските и илирийски племена.

Казаното се потвърждава и от редица древни автори. Тукидид пише: “Тия македонци покорили и други племена, над които владеят и до днес, също и Антемунт, Грестония, Бисалтия (области на север от Хилкидика, между Вардар и Струма, б.м.) и голяма част от земята на същинските македонци. Това всичко се нарича Македония” [Тукидид. История на Пелопонеската война. София, Държавно издателство Наука и изкуство, 1979, с.164]. “Към македонците спадат и линкестите (населявали горното течение на р. Еригон, дн. р.Черна, т.е. Битолско, б. м.), елимиотите (населявали средното течение на р. Халиакмон (Бистрица), Егейска Македония, б.м.) и други племена във вътрешността” (на Македония, б. м.). Тукидид живее в V в. пр. Хр. Роден е ок. 460-455 г. в Елада, но по баща е тракиец. Посещавал е Македония и има лични впечатления от страната и народа.

Това мнение застъпва и Йордан Иванов. Той пише: “Названието Македония е от името на едно малко племе, което в предкласично време поселявало котловината между р. Бистрица и р. Мавронеро (Воденската река), югозападно от Солун. Заякналата по-после македонска държава прострела името си на север и изток”.

Професор Д. Елис, автор на труда “Македонският империализъм”, твърди, че античните македонци носили това име преди да се заселят на мястото на бъдещото си отечество. На това мнение е и гръцкият историк Фотис Пецас. То се споделя и от македонски историци (И. Петрушевски и др.) [Петрушевски, Илиjа. Македониjа на старите мапи. Скопиjе 1992, с.7].

Значителна част от историците са на мнение, че на север от Олимп елини няма. Артур Вайгал пише: “Истинските македонци били със сини очи и по-светъл цвят на косите и кожата от средния грък. Те имали северна кръв и дошли на юг от земите покрай реката Дунав, преди зората на историята. Имало далечно родство между тях и северните гърци, понеже много от тях дошли от същите места” [Артур Вайгал. Александър Македонски, Скопjе, Мисла, стр.24. Waigall, Arthur. Alexader the Great].

От приведените по-горе факти се вижда, че македонците носят значително фригийско наследство. Езиковеди считат, че формирането на Балканския езиков съюз е станало под влияние на общ субстрат и че най-ясно са изразени белезите на този езиков съюз в Македония [Асенова, П. Балканското езиково семейство. София, изд. Наука и изкуство, 1989, с.6-13]. Това ни кара да мислим, че македоните и пеоните са били родствени на илирите и траките, а не на гърците или, че в езика на траки, илири, македони, пеони има много фригийско наследство.

Обособили се като самостоятелен етнос, македонците с течение на времето се разграничават от околните гръцки, тракийски и илирийски племена, както поради стремежа си към политическа самостоятелност, така и по психо-физически облик - планинци с голяма физическа сила, емоционални, смели и упорити, обладани от жажда за живот. С еднакво увлечение те ловуват, воюват с враговете си, обработват земята и отглеждат добитъка. На македонците са присъщи простота и сърдечност в отношенията, свободолюбие, вяра в чудо, оптимистичен поглед за света, привързаност към семейството, близките и родния край. Робството при тях не е особено развито [Богданов,Иван. Александър Македонски. Пловдив, Издателство “Хр. Г. Данов”, 1988].

Македонците са весел народ. За тях са характерни сърдечните гощавки и продължителни пирове с надпяване, весели закачки и издръжливост на пиене. За разлика от гърците в македонските веселби жените участват наравно с мъжете. Развеселени македонците играят танци. Характерни са военните им танци. Особено популярен е бил военният танц карапея - изобразяващ кражба на волове, преследване и залавяне на крадците. При веселбите мъж който не е убил до този момент глиган (мечка, според някои източници) стоял прав. Рядко емоционални, сърдечните им гощавки понякога завършвали със скарвания.

Религиозно-митологичните им представи допринасят много за обособяването на македонския народ. Техен основен бог е Диос (Дионис) или Драйпатир - бог на небето. На него е бил посветен голям храм в град Дион. Този град се е намирал край западния бряг на Солунския (Термийския) залив. В него всяка година се организирали игри и състезания подобни на олимпийските. Градът е бил благоустроен още от древни времена.

Богиня на лова, гората, езерата и реките е Газотерис (Газоритис, Блуритис, Газория), а на любовта и красотата - Зейрон (Сеирена). Подобно на гръцката Атина Палада, македонците имат Алкис, Алкидемон или Гита. Тя е богиня на мъдростта и мисълта. Покровителка е на първата македонска столица Еге. Бог на войната е Тавлос (Давлос). В буквален превод означава давещ. Бог на съня е Тотой [Кацаров, Г.И. Към въпроса за етнологическото положение на старите македонци. София, 1915 г ]. На гръцкия Асклепии съответства - Дарон (даряващ здраве). Някои историци считат Дионис за тракийски бог и на него съответства македонския бог Диал [Кацаров, Г. Цар Филип ІІ Македонски; Диогенес. Македонска апологиjа. Охрид, 1990, с.53-54]. Други считат, че Диал (Dyalis) e пеонски бог [Проева, Нада, за античките македонци]. А. Донски привежда доказателства, че Дионис е фригийски бог, който е честван и от македонците [Донски, Александар. Етногенетските разлики помегу Македонците и Бугарите. Штип, 2000, с.58-59].

Климент Александрийски (живял между 150 и 215 г. сл.Хр.) пише: “жреците на македонците призовават в молитвите си Веди да бъде благосклонна към тях и техните деца”. Етимологично думата веди значи вода, изворна вода, извор [Кацаров, Гаврил. и др. Извори за старата история на Тракия и Македония. София, печатница на БАН, 1949, с.371]. Според Г.Кацаров [Кацаров, Г.И. Към въпроса за етнологическото положение на старите македонци. София, 1915 г.] Веди е македонски бог на водата и въздуха. Страбон също пише, че македонците обожествявали водата и изобщо изворите и реките [Поп-Атанасов, Г. Библиjата за Македониjа и Македонците. Скопjе, Менора, 1995, с.109]. Този македонски обичай го виждаме запазен и през I в. сл. Хр., защото Свети апостол Лука пише (Библията, Деяния на Светите Апостоли, 16:13): “А в събота излязохме извън града при една река, дето (филипяните, б. м.) имаха обичай да се молят”. Старомакедонският обичай беше запазен на някои места до средата на нашия век. Минавайки покрай обожествявани извори хората оставяха за щастие червен конец. Обичаят е разпространен от македонците и извън Македония.

Македонците до III в. пр. Хр. почитали богинята майка Кибела. Тя имала светилище в Лефкопетра [Проева, Нада. За античките македонци]. Очевидно Кибела е фригийско наследство, защото фригите също имат Майка-богиня Кибела (Кубаба) [Хронологична енциклопедия на света. Том II. В. Търново, изд. “ЕЛИПС”, 1994, с.220].

Античните македонци обожавали козата и кучето. Предполага се, че почитта към козата има прагматичен произход. Козите са рано опитомени и се отглеждат от македонците. За тях се предавали легенди. Тотем (животно или растение, което се смятало за свещенно) на македонското племе е бог-козел. Това се отразява и в името на родоначалника на македонската династия - Каран [Кацаров, Гаврил, Цар Филип II Македонски. История на Македония до 336 г. пр. Хр. Придворна печатница, 1922, с.100].

От обичаите на древните македонци трябва да отбележим пробния брак. Този обичай не е съществувал у гърците.

Македонците имат свой календар. Той е дванадесет месечен и е тясно свързан със земеделската работа. Годината е завършвала с приключването на полските работи. Началото на годината е съвпадало с есенното равноденствие. Първият месец от годината е Диос - октомври, вторият Апелайос - ноември. Следват: Аудонайос, Перитиос, Дистрос, Ксандикос, Артемисиос, Дайсиос, Панемос, Лоос, Горпиайос, Хиперберетайос (септември). Месеците не съвпадат напълно по време с днешните.

След създаването на Македонската империя, този календар е възприет и от други народи [Тупурковски, Васил. Историjа на Македониjа от древнина до смртта на Александар Македонски. Скопjе, изд. Титан, 1993, с.287]. Македонският календар няма нищо общо с гръцкия. Първият месец на годината при гърците - Хекатомбеон - е съвпадал по време с юли, а първият месец на македонската година (Диос), както отбелязахме, е започвал от есенното равноденствие. Същият месец от гръцкия календар се е казвал Пианепсион.

Днес на много места в Македония по първия ден на месец октомври (или по деня на есенното равноденствие) гадаят каква ще бъде годината. Очевидно това е остатък от старомакедонския календар в обичаите на днешните македонци.

При гърците символ на слава и признателност е лавровия венец, при македонците е дъбовият.

Македонците не са допускани до Олимпийските игри, които са били само за гърци. Те имат свои спортни игри провеждани в гр. Дион.

Великолепен ездач цар Александър І Филелин искал да участва в Олимпийските игри и разпространява легендата, че македонският царски род има елински корен - произхожда от Аргос в Пелопонес. Той просто използва съществуваща легенда, в която се казва, че династията произхожда от Аргос. Това е един от аргументите на привържениците на елинския произход на античните македонци. Но има две области с името Аргос – едната в Пелопонес, а другата в Македония. Убедително много историци, в това число и български (Г.Кацаров), доказват, че в старата легенда става дума за Аргос в Македония, а не Аргос в Пелопонес.

Ще отбележим, че някои нееднозначности и противоречия по отношение на божества, вярвания, обичаи и др. се дължат, както на факта, че древномакедонския народ е формиран от различни племена (македони, пеони, фриги, хети, пелазги, траки, илири), всяко от които е оставило свои етнически белези, така и на оскъдната информация. Основен източник на тази информация са древногръцките автори, които се стремят да приближат македонските божества до елинските, както в смислово, така и в терминологично отношение. Тук трябва да припомним и разликата във фонетичната система на македонците и гърците. За сега знаем, че македонците не са могли да произнасят правилно гръцките звукове F, и др. Те произнасяли като “д”, а “ф” - като “в” или “б”.

Освен споменатите различия между гърци и македонци трябва да споменем и това, че Демостен нарича Филип ІІ варварин, а никога елин не е наричал друг елин варварин, още повече ако Филип беше елински цар. На много места в античните източници се говори за македонски език. Птолемей Лаг поканил в Александрия македонският езиковед (глосограф) Америи, който написал труд за старомакедонския език. За съжаление този труд е изчезнал, но са запазени части от него, като преписи.

Неоспорими доказателства за различната народностна същност между елини и македонци можем да намерим и след падането на антична Македония под римска власт. Романизованият еврейски историк Йосиф Флавий, цитирайки речта на Агрипа, с която убеждава евреите да не въстават срещу римляните, пише: “Кой ви убеждава да се противопоставите на римляните? Може би ще кажете, че е тежко да живеете под робство. Хубаво, но не им ли е тежко и на гърците?… Така е и с македонците, които имат същата причина, като вас, да се борят за своята свобода”. Созомен, живял от края на четвърти до средата на пети в. сл. Хр., във връзка с християнизацията по времето на Константин Велики (306-337), пише: “Елините, македонците и илирите започнаха без страх да изпоядат Христовата вяра”[ГИБИ, т.І, София, 1954, с.50-51].

Редактирано от Vencci* на 10.09.06 20:26.