Боя се, че само с информация, почепена тук, няма да можеш да продължиш дискусията си с твоя полски приятел.
От една страна изоставането на югоизточна славяно-византийска Европа според някои изследователи е факт още от 11 век насетне и е ясно изразено например в икономическите й отношения с ренесансова Италия през 14 век, когато Балканите изнасят суровини като зърно и восък и се превръщат в пазар за продукцията на развитите занаяти на Запада. От друга страна сериозното, стадиално изоставане на обществата на Османската империя се наблюдава според мнозина изследователи едва в епохата на индустриализацията, т. е. от 18 век нататък. И двата процеса - изоставането на християнските Балкани след 11 век спрямо развитите дялове на западното християнство и изоставането на османските европейски владения от темповете на индустриализация на северозападна Европа и части от северна Америка от 18 век - не са единствено идеологически и църковно обусловени. Ролята на църквата не бива да се абсолютизира... по полски.
Иначе. Репресии (в най-общ смисъл) на османската власт спрямо християнските църкви и християнското население на верска основа е имало, но на фона на Реконкистата и Реформацията например те не изглеждат като нещо изключително, свръхнормно. Не бива да се отива прекалено далеч и в обратна посока - към идеализация на уж междурелигиозната хармоничност на Османската държава и на царящия в нея възторжен комшулук. Линии на идеологическо и друго по характер напрежение в Османската империя е имало на много и различни нива - между централната османска власт и църковните ръководства, между върховете на отделните християнските църкви, между различните нива в йерархията на самите църкви, между църковните структури и християнското население, между църквите и изграждащите се национални елити, между християни и мюсюлмани - на различни равнища... Същото е в сила впрочем и за отношенията между османския държавен връх и исляма с неговите многобройни течения, били те ортодоксални или не, например къзълбашите са били подлагани на изтребления и масови депортации.
В заключение - ситуацията е различна и значително по-сложна от конструкцията "Турция репресирала църквата в България, поради което България нямала възможност да се развива, за което свидетелстват документи x, y и z".