Нямам отговор на тези въпроси. Разговора се водеше в един автобус на път от София за Хасково. Беше от онези разговори които се завързват в самолети, влакове или автобуси между непознати. С всичките му белези на един такъв разговор при пътувания, с първоначалната опипваща предпазливост и лека официална любезност, която впоследстви, при сходни допирни точки, преминава в неангажираща откровеност. В хода на разговора стана ясно че лицето се занимава с история. Разговора веднага се насочи в тази посока. В последствие се разбра че е преподавател в СУ. Скрибуцанията почнаха след като аз открито и ясно изразих мнението си. По-точно дадох да се разбере че симпатизирам на местната теория. Секването на разговора стана след като лицето заяви че не следи никакви исторически публикации, които са в страни от линията на факултета. Аз се учудих каква е причината. Беше ми отвърнато че такива са нарежденията. И до тук беше с общуването.