Грамотите на влашките воеводи по-рано са били наричани "влахо-български" грамоти, но за да не ни се сърдят румънците, сега ги наричаме "славянски". Не мога да се съглася с това изопачаване на истината, защото в тези грамоти е пълно с думи и изрази на разговорен български, които не съществуват и не могат да се появят в т. нар. "черковно-славянски", а могат да дойдат само от хора, които говорят на български език. Ето ти няколко примера (от статията на Милетич и Агура, която намерих и прегледах), от които се вижда какъв е езикът.
Любопитно е, че в най-стария датиран паметник на румънски език (1574 г.) преписвачът граматик Радул е добавил приписка на български, в която четем:
"и зле досаждаха мене чужденци, понеже бяха неверни беззаконници и немилостиви..."

Ето ти една грамота от воеводата Александър от 1431 г.:
"Много здравие и радование... Того ради зде приидоха ваша братиа и видяха съ очима мой живот на що стоя азъ денъ и нощ. того ради да знает ваша милост, понеже стоят 4 господари великы съ войскы готови у Дръстръ на Дунав: Фериз бег, и Азбуга и Караджа бег, и Балабан бег. А друга войска стои на Пиргос, а великы царъ Амурат бег е три дни ход от мене. Того ради, моа братиа, азе съ вами мога, а без вас не мога станъти пред ними. нъ се съберете и стойте готови, да е в кой час фтаса реч господства ми, въ той час да дойдете. И пакы що ви рекът ваша братиа, да их веруете."

В друга грамота същият Александър пише: "тука що си узел кон Лалу, по-скоро да му го вратиш"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите