Комита, на същото мнение съм като gioni. Не виждам защо е толкова трудно да се приеме тази мисъл?
Основната ти грешка, е че не различаваш видовете самоъзнание. Едното ниво на принадлежност е нацията. Нацията е самосъзнание на високо ниво и изисква минимум хора, които се бръснат всеки ден и могат да четат.

Нацията-това е знамето, под което се биеш като тръгнеш на война, отбора, за който викаш на световното. Нацията е езика, който си избираш от упътването на телевизора или когато си купуваш вестник, езика, в чийто превод четеш Толстой или "Теория на сигналите"

Етноса- е нещо съвсем друго. Етноса се възприема на ниво емоции и чувства-това е миризмата на праха на родната ти улица, звука на приказките на баба ти и баира край селото ти. Етническото самосъзнание няма нужда от писменост, формулировки и табелки. Етноса може да си смени езика или местожителството и пак да запази духа си.

Едно от най-отвратителните неща, които една национална държава може ( но не задължтелно) да си постави за цел е да свърже емоционалното възприемта на родното с държавата като политическо понятие и нацията като кодекс за лоялност(т.е национално чувство). Тука греши възрожденската стратегия-националното чувство трябва да остане на високо, абстрактно ниво т.е принадлежност към литература, обществена система и т.н.

По-лесно е един етнически българин (но не Българин по нация) от македония през 1800 г. да се почувства грък по нация на базата на стихотворенията на Омир, отколкото българин по нация на базата на език, родно място и т.н. Мекащия търновски говор и дунавската равнина са прекалено различни, за да задействат чувство на принадлежност на емоционално ниво.
Надявам се че това отговаря на въпроса ти.

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...