Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 13:18 09.12.19 
Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Re: Гъркоманите във Варна-1878г. [re: koмитa]
Автор koмитaМодератор (български)
Публикувано28.06.06 22:28  



БЪЛГАРСКАТА КАУЗА ВЪВ ВАРНА И НЕЙНИТЕ ОПОНЕНТИ
В първите месеци от управлението на либералите няма остро противопоставяне между тях и консерваторите във Варна. По-скоро си сътрудничат в осъществяването на различни начинания. Сближава ги общото желание за утвърждаване на "българщината" и съпротивата срещу гърцизма. През лятото на 1880 година се създават благоприятни условия най-после варненските възрожденци да осъществят мечтата си - изграждането на голям български храм. Благоприятни са условията, защото общинският съвет е съставен само от българи и турци. Турците по принцип нямат отношение в българо-гръцката църковна разпра, а и непосредствено след Освобождението не биха търсили явна конфронтация с българите на власт. От друга страна в града има предостатъчно строителен материал, тъй като Варненската крепост подлежи на разрушаване съгласно член 11 на Берлинския договор. Финансовото обезпечаване строителството на храма е труден проблем поради малобройните енориаши. Инициативният комитет замисля да набави част от средствата чрез организирането на лотария. Друга възможност за финансова помощ варненци виждат в посвещаването на бъдещия храм на Всерусийската императрица Мария Александровна. Тя умира на 23 май 1880 г., а е свързана с България не само като съпруга на Цар-Освободител, но и като леля на княз Александър I.
Още на 19 август 1879 г. събрание в българската община решава, тъй като "българското население е лишено от общополезни здания, като черкви и училища, да се помоли правителството да отстъпи материали от варненското кале на българската община". Упълномощени са хаджи Дан. Василев, Янаки Жеков, Андон Неделчев и Яни Прагматаров да "сключат условие с правителството". На 9 ноември Българската община провежда общо събрание под председателството на митрополит Симеон. На това събрание е избрана комисия в състав митрополит Симеон, Велико Христов, Перикли Хавезов, Янаки Жеков, Антон Недялков - Карабатак, Сава Марков, Ганчо Ненов и Христо Нойков със задача да събере пари и да ръководи изграждането на една църква и едно училище. На 4 февруари 1880 година комисията връчва на общинските съветници "прошение" да се предостави "празното място до правителствения дом" за църква. Исканато място е в турската махала, в съседство с площад Мусала и турските гробища. Веднага не е взето решение и вероятно, за да склонят турците им е обещано нещо. Съдейки по застъпничеството на кмета Янко Славчев в полза на Осман Тютюнджи и Костаки Боюклиоглу по време на изборите за II ОНС, както и по факта, че с указ N 662 от 18 юли 1880 г. е назначен мюфтия във Варна, може да се допусне, че това е част от споразумението с общинските съветници - турци.
Решението гласи: "Съветниците, като взели предвид, че действително е неизбежно построяването на такава църква по причина, че българското население е лишено от такъв божи храм и не е в състояние да си купи такова място, реши да се отстъпят 5 000 кв. аршина общинско място до правителствения дом." Това е голям успех за българската кауза във Варна, имайки предвид съотношението на силите през 1880 година.
За да придаде на начинанието си смисъл на държавен приоритет и национална значимост, българската община поканва княз Александър I на почивка през лятото на 1880 г. Князът приема, но сериозен проблем е неговото битово устройване. Една от възможностите за настаняване е манастирът "Св. Димитър", недалеч от Варна. За неговото основаване няма точни данни. Възникването на манастира е свързано с предание за един капитан, който се е казвал Димитър. Капитан Димитър идвал от беломорските острови, разтоварил кораба си във Варна и веднага тръгнал обратно. В същото време се разразила силна буря. В отчаянието си капитанът отправил горещи молби към свети Димитър да го спаси, обещавайки да построи църква в негова чест. Молбата му била изпълнена - светецът посочил безопасно място за кораба. Това място е заливът южно от нос "Суванлък" и точно там капитан Димитър построява църквата "Св. Димитър". Според Атанас Манов вероятно това е станало през втората половина на ХVIII век. Основание за това му дава възрастта на иконите, най-старата от които била от 1717 година.
По време на Руско-Турската война от 1828-1829 г. на това място са изградени временни постройки, които са използвани от руските войски като лазарет. Възстановяването на църквата "Св. Димитър" и на съседния манастир "Св. Константин и Елена" е дело на двамата братя иеромонаси Теодосий и Агапий от В. Търново. Те пристигат тук през 1832 година. Теодосий основава манастира "Св. Димитър", а Агапий възстановява "Св. Константин и Елена". В продължение на тридесет години двамата братя влагат много енергия и успяват да увеличат значително благосъстоянието на манастирите. Манастирът "Св. Димитър" притежава 500 уврата лозя, една воденица, ниви, градини и други имоти в землището на село Кестрич (Виница).
Отделянето на българите от Гръцката църква има не само духовни, но и материални измерения. Към средата на 60-те години на ХIХ век започва и фактическото разделяне на църковното имущество - църкви, манастири и прилижащите им земи. С циркулярно писмо от 1 ноември 1865 година Патриаршията и Светия Синод в Цариград задължават митрополитите да осигурят всички недвижими имоти, които принадлежат на манастирите, църквите, училищата, читалищата и митрополиите с необходимите документи за собственост. За целта се изисква съставянето на общ кадастър, където се нанасят данните за вида и принадлежностите на имотите, от колко декара се състоят и техните граници, наличието или липсата на тапия, от кога е във владение на притежателят й. Българите във Варна нямат сили да се преборят с гръцката митрополия за храмовете и манастирите и цялото християнско имущество остава нейно владение до Освобождението. След смъртта на Теодосий, през лятото на 1867 година до Освобождението в манастира "Св. Димитър" не се извършва редовно богуслужение. От 1867 до 1880 година гръцката митрополия владее манастирските лозя, ниви, градини и воденица, като ежегодно ги отдава под аренда. Според Павел Калянджиев годишният доход от имотите на "Св. Димитър" е 150 турски лири, а от "Св. Константин" - 250. С тези средства са издържани само гръцките културни институции. Манастирите, обкръжени от лозята на варненци, постепенно влизат в живота им като места за разходки и развлечения. Така вместо богоугодни двата манастира се превръщат в увеселителни заведения. Свещеник Христо Върбанов споменава в спомените си манастирът "Св. Димитър" като "гостоприемница".
В едно свое писмо Петър А. Попов разказва, че в "салона над морето" винаги има заредени маси за "случайните общи посетители" на манастира "Св. Димитър". Той описва как на 15 юни 1880 г. "трима правителствени чиновници със своите фамилии се гощавали там на собствен счет" и как се скарали с друга компания. Поради близостта си до града, красивата природа и хубавото вино, манастирът "Св. Димитър" ежедневно е посещаван от граждани. Преселването през летните месеци в "кьошковете" сред лозята е стара варненска традиция, към която се придържа и митрополит Кирилос. Той използва манастирът "Св. Димитър" като лятна резиденция. Затова първоначално не изглежда провокативна идеята князът да бъде настанен там.
Месеците юни и юли са време на трескава подготовка за посрещането. Кметът Янко Славчев, новоназначеният губернатор Тодор Пеев и председателят на окръжния съд Стоил Попов преговарят в началото на юни с митрополит Кирилос за манастира "Св. Димитър". Споразумяват се срещу наем от 270 турски лири да го наемат. На 5 юни 1880 година общинските съветници вземат решение по обща повинност да се направи пътят за манастира "Св. Димитър", като е задължена всяка махала да изработи определено пространство от пътя и разноските да се разделят според имотното състоянието на притежателите на лозя край пътя. За да се посрещнат разходите по посрещането, общинските съветници гласуват на 30 юни да се поиска заем 300 турски лири от Българското търговско дружество. Директор на дружеството е Перикли Хавезов, което подсказва, че инициативата за покана идва от консервативните среди във Варна. Основна фигура в цялото начинение е митрополит Симеон. За да вземе участие и в непосредствената организация, той пристига във Варна на 17 юли 1880 година.
Колкото повече напредва подготовката по посрещането на княза, толкова повече се изострят отношенията между гъркомани и българи. "Варненски вестник" не пропуска нито един повод за антигръцки внушения. Информира за годишните изпити в девическото гръцко училище, на които не бил поканен окръжния училищен инспектор, а в присъствието на митрополит Кирилос децата отговаряли, че град Варна се намира в Турция; или как синът на гагаузина Х. Никола се завърнал от Атина с гръцка военна униформа и че нито един от братята му не служи в българската войска и пр. Отразяването на гъркоманската нелоялност към княжество България е само фон за целенасочени атаки, водени от Павел Калянджиев. В поредица статии той проследява историята на манастирите "Св. Димитър" и "Св. Константин и Елена". Описва как братята Агапий и Теодосий стават жертва на гръцките интриги. Основното внушение е, че гръцката митрополия незаконно обсебва манастирите след 1868 г. и с доходите от тях издържа гръцките училища във Варна и болницата, в която са приемани само гъркомани и гръцки матроси. Общественото напрежение нараства и в ежедневното общуване, за което пише в своите донесения френският вицеконсул. Според него българите във Варна са враждебно настроени към гърците и мюсюлманите заради робството. "Българите не обичат гърците, пише Анри Мотте на 21 юли, и се опитват по всякакъв административен начин и по религиозните въпроси да ги накарат да емигрират, както турците, с надеждата да останат единствени господари на търговията."
Откритите призиви за отнемане на манастирите, предстоящото посещение на княз Александър I и появяването на митрополит Симеон във Варна стряскат гръцката община. На свое специално съвещание ръководството й обсъжда бъдещата си тактика. Споразумяват се митрополит Кирилос с телеграма да покани княз Александър I като свой гост в манастира и в следствие на това да отпадне въпросът за наема. Вземат решение митрополит Кирилос, като истински домакин, да не напуска манастира докато там пребивава князът. Очакванията на гъркоманите са да извлекат дивиденти от евентуалното приемане на българския княз като свой гост. Естествено тези намерения предизвикват болезнено възмущение сред българите.
Тъй като княз Александър I получава две покани за едно и също нещо, изпраща на 19 юли барон Ридезел, хофмаршал в двореца, да проучи въпроса на място. Баронът се среща с местните власти, уточняват подробностите и отпътува на 21 юли за Букурещ, откъдето трябвало да направи някои покупки. За да се избягнат конфузни ситуации, градските власти изработват програма и сформират специална комисия по посрещането. В нея влизат 4 българи, 2 гърци, 2 турци и 1 арменец. Основната задача на комисията, както и на предварително оповестената програма за посрещането, е да се намали общественото напрежение. Една от мерките на комисията е забраната да се развяват гръцки знамена по време на посрещането. Към подобни демонстрации гъркоманите често прибягват и особено възмутително за българите е развяването на гръцки знамена точно на 27 юли 1880 г., когато празнуват годишнината от освобождението на Варна.
Три дни преди пристигането градските власти предприемат акция за хигиенизиране на града, а "Варненски вестник" предупреждава, че митрополит Кирилос възнамерява да не напуска манастира, докато гостува князът. "Надяваме се, пише вестникът, че надлежните места не ще допуснат таквиз неприличности и невежливости. Манастирът да не е патриаршеско владение в България!"
Това подейства и на гъркоманите, и на българите като сигнал за генерално сражение. Княз Александър I пристига в 17 часа на 4 август с влак от Русе. Гъркоманите изразяват верноподаническите си чувства развявайки синьо-белите гръцки знамена, а в манастира издигат триумфална арка, на която е изписано на гръцки: "Живей като наш княз". Това естествено предизвиква гняв у българите.
За да запазят арката си, съобщава френският вицеконсул, гърците направили жива верига и само внезапното завръщане на митрополит Кирилос предотвратило малтретирането на по-малобройните българи. За да се избегне конфликта, князът е приветстван от българите пред манастирската порта, а в манастирския двор - от гърците. След молебен, отслужен на гръцки език, митрополит Кирилос "имал частна среща с княз Александър I". През това време, както съобщава "Варненски вестник", "няколко от тукашните интелигентни младежи българи" подменят гръцкия надпис с български. Князът, явно смутен от напрегнатата атмосфера, кани на вечеря митрополит Кирилос, митрополит Симеон, окръжния управител Петър Станчев, кмета Янко Славчев и командира на Варненската дружина капитан Плец. На вечерята българският монарх апелира да престанат да се делят на българи и гърци и да спрат борбите между тях, защото той имал еднакво отношение към поданиците си. Тази позиция предизвиква противоположни реакции у враждуващите страни. В своето донесение френският вицеконсул пише, че гърците останали доволни от тези думи, а българите - не.
Княз Александър I пребивава във Варна от 4 до 22 август 1880 година. Освен развлеченията и светските задължения, като аудиенции и официални вечери, той е въвлечен в проблемите на варненското общество. През цялото му пребиваване общественият живот в града е подчинен на българо-гръцкото съперничество. Във всички общоградски церемонии има двойно представителство и дейност: българска, от името на гражданството, и гъркоманска от името на гръцката община. Българите пълноценно използват присъствието на държавния глава, за да внушат на гъркоманите, че макар и малцинство силата е на тяхна страна, докато последните официално се оплакват на княз Александър I, че са репресирани от българите.
Гъркоманите не успяват да извлекат очакваните дивиденти от своето домакинство в манастира "Св. Димитър". Напротив това още повече ги противопоставя на българите. Сред варненските българи могат да се различат два лагера: радикален - обкръжението на "Варненски вестник" - и по-умерен, представляван от митрополит Симеон, кмета Янко Славчев, окръжния управител Петър Станчев и др.
Съдейки по публикациите, около "Варненски вестник" гравитират учители и по-низшестоящи чиновници. По-изявени сред тях са Георги Кърджиев, Павел Калянджиев, Върбан Папанчев, Божил Райнов и др. Амбициите им са да бъдат забелязани и чути. Затова, когато князът пребивава във Варна, "Варненски вестник" излиза на 8, 9, 13, 16, 20 и 23 август, което не е обичайната ритмичност на изданието. Техният език е иронично язвителен, а внушенията им са за радикални действия спрямо гъркоманите. Болезнено реагират на антибългарските демонстрации и настояват местните изпълнителни и съдебни институции да бъдат по-решителни в действията си: "Грижата и попечението [върху манастирите "Св. Димитър" и "Св. Константин"] трябва да се отнеме от Гръцката митрополия и да се предаде според закона на общинския Варненски съвет, в правата на когото влизат градските дюгени, празни места, пазари, градска мера, и в нея камъни и всичко що е на земята и под земята, в това число градини лозя, къпални и имота на манастирите. Градският съвет без да губи време и немедлено трябва да отреди едного от своите членове, за да направи опис на всичкото движимо и недвижимо имущество и го приеме под своето управление, и в това време помоли владиката на Варненска епархия, преосвещени Симеон, да назначи двама стари свещеника за "Св. Димитър" и "Св. Константин и Елена". Десет дена след този призив се обръщат и към окръжния съд да "отвори дело и да направи следствие за разяснение и туряни справедлив ред на този въпрос".
В тези августовски дни на 1880 година като противодействие на гръцкото религиозно-културно влияние, е лансирана идеята Варна да се утвърди като лятна столица на Княжеството. На 13 август 1880 година "Варненски вестник" отпечатва кратко анонимно съобщение: "От вярно място научаваме, че Н. В. Князът щял да си купи място на изток от града, край морето, за летен палат." Като добри поданици на своя монарх, варненци откликват на желанието му и подаряват манастира "Св. Димитър". Поставени пред свършен факт, гръцката митрополия и община, търсят справедливост в съда срещу българската теза, че манастирът е собственост на всички жители, а не само на гъркоманите.
Освен радикализма, трябва да се подчертае и друга особеност, характерна за обкръжението на "Варненски вестник". Въпреки голямото желание на тези личности да са в центъра на августовските събития, те са в периферията. Това личи от неточната или противоречива информация за предстоящи събития, а понякога са изненадващо неведоми за отдавна зреещи проблеми. Например за предстоящото изгражадане на българския храм имат съвсем обща представа до къде са доведени нещата. В един материал, отпечатан на 22 юли 1880 година, препоръчват на варненци "поне от идущата пролет да се начне съзиждане на черквата", а в същото време старите варненски възрожденци с огромна енергия набавят пари, строителен материал и строители. Велико Христов и Антон Недялков закупуват 150 000 оки вар, Янаки Жеков закупува камъни от Варненската крепост и т. н. Очевидно е, че обкръжението на "Варненски вестник" не е посветено в замислите на варненските консервативни среди, които доминират в обществения живот на града през лятото на 1880 година.
Обкръжението на "Варненски вестник" болезнено изживява своята дистанцираност от публичните прояви. Те се чувстват обидени и пренебрегвани и често пъти заемат позицията на критикуващи. От либерални позиции атакуват другия лагер. Недоволни, че в програмата за посрещането на княз Александър се говори за "нотабили на града", те заплашват със съдебна отговорност и обществено порицание. Според "Варненски вестник" е извършено престъпление, защото думата нотабили "е противна на буквата и духа на конституцията". Връх на обидата за обкръжението на "Варненски вестник" обаче е княжеският бал на 20 август. От техните среди никой не е поканен, поради което по време на бала "в салона съществувала меланхолия и безпорядък". Огорчен Георги Кърджиев прави следния коментар: "Ще забележим само, че "нотабилската" комисия за съставяне списъка на лицата, които ще се призовават на бала, се погрижила само за своите роднини и останаха непоканени много почтенни лица, които с присъствието си много по би съживили бала."
В разразилата се полемика по повод на бала все по-ясно се очертават двете тенденции: либерална, отстоявана от "лица със заслуги за освобождението" и консервативна на "чорбаджийските синове". Действията на старите варненски възрожденци, като Янко Славчев, Велико Хрестов, Антон Недялков - Карабатак, Янаки Жеков, митрополит Симеон и пр., са по-целенасочени и резултатни. Чрез княжеския секретар д-р К. Стоилов, който отбелязва в дневника си на 7 август, че се запознал с разни лица от града и се виждал често с митрополит Симеон, те имат възможност за директен контакт с държавния глава. Тази възможност е използвана, за да му покажат на 18 август всички административни институции; на 19 август да го разведат по училищата последователно в еврейското, българското, руждието, арменското и във всички гръцки; и на 20 август посещават болниците. Специално за княз Александър I за пръв път във Варна се подготвя хор, който пее по ноти за литургията послучай Успение Богородично, отслужена от митрополит Симеон. Всичко това ненатрапчиво, но убедително експонира пред княза проблемът на варненските българи и необходимостта от неговото съдействие. На 18 август показват на княз Александър I определеното място, но той не го одобрява и сам избира къде да се издигне храма.
На 22 август при излючителна тържественост е положен основният камък. В церемонията вземат участие митрополит Симеон, букурещкият митрополит Панарет Погониански, арменският наместник, а митрополит Кирилос дипломатично изпраща свой представител. Присъстват гражданските власти, сред които е Марко Балабанов, чуждите граждани и много народ. Със специална лопата и търнокоп княз Александър I разбърква хоросан и зида основите на катедралата "Св. Успение Богородично". След водосвета монархът с указ помилвал всички затворници от варненския затвор, на които оставало да изтърпят три месеца до края на присъдата си.
Строителството започва веднага със събраните 15 000 франка. За строителен материал са използвани блокове от крепостните съоражения. Парите скоро свършват и на 13 ноември 1881 година Варненската община става гарант на лотария за 150 000 лева, с които да се довърши строежът. По-значителни волни пожертвования за строящия се храм правят княз Александър I, митрополит Симеон, Перикли Хавезов, Янаки Жеков, Ганчо Ненов, Антон Недялков - Карабатак, Нико Касабов, Георги Илиев, Сава Марков, Стефан Явасчиев, Димитър и Стат Паница, Йордан М. Вълчев, Андрей Астарджиев, х. С. Х. Пенков, Хар. Левтеров, Никола Провадалиев, Христо Нойков, Руси Матеев, Кръстьо Мирски, Павел Калянджиев, Петър Юшенлийски, Цани Ненов, Сава Георгиевич, Злати Гинев, Велико Христов, Петър Янев и др. През есента на 1885 година сградата е завършена, а на 30 август 1886 година е отслужена първата служба в новооткритата катедрала "Свето Успение Богородично" и е положен антиминса (обредната кърпа, върху която е нарисувано погребението на Христос). Само за пет години е построена една от най-импозантните сгради в страната. Срок, твърде кратък, сравнен със строителството от близкото минало.
Това определено е успех за старите възрожденски дейци във Варна, който още повече засилва антибългарските настроения сред гъркоманите. В едно писмо до Тодор Икономов митрополит Симеон обобщава събитията от лятото на 1880 година така: "От пребиваването на княза остана за спомен едно добро и едно зло... Доброто е полагането основния камък на българската черква, която ще се прави във Варна и която се строи по настоящем много деятелно. Злото е раздразнението и пробуждането на омразата помежду българи и гърци. Гърците, както навсякъде, тъй и тука искат във всичко да се делят от българите, във всичко желаят, трудят се да покажат, че са гърци, а не - българи. Това проявиха и в особените депутации, които са проводили на княза, за да честитят за благополучното му идване във Варна и в особените серенади... Това стремление на гърците смущава нашите българи, които искаха да предварят времето. Те се трудят да накарат гърците да се подложат на влиянието на българщината, да забравят, че са гърци, нещо което само времето ще направи. Затова питат, разпитват, тефтери претърсват, за да се научат кой направил черквите във Варна, кой дигнал манастирите, кой подарил нивята и т. н., та като съберат достатъчно сведения, тогава да направят чрез съдилищата, което е добро за българите. Подновяването на последно време борбата между българи и гърци ще се развие в големи размери при настъпилите избори за членове на общинското управление. Гърците готвят, слушам, Стерю Анастасиади за кмет, когото на последно време г-н Цанков бил препоръчал на княза за мирови съдия. Нашите пък искали да въздигнат на този пост Калянджиев. Предполагам, че ще надвият гърците, защото са съединени с турците. Гърците толкова са уверени за това, щото при заминаването на княза казали, че догодина те ще посрещнат Негово Височество."
Съгласно "Привременните правила за общинско градско и селско управление", мандатът на общинските управи е една година, като времето за избори е регламентирано в периода 25 август - 5 септември. Във Варна са насрочени на 30 август 1880 година местни избори. Поради недостатъчен брой гласоподаватели, изборите са отложени за следващия ден. Според "Варненски вестник" причината за провалянето на изборите на 30 август е празнуването на именния ден на княз Александър I.
Подготовката за изборите се съсредоточва около две основни листи. Първата е на гъркоманите и мюсюлманите и в нея фигурират само две български имена - Янко Славчев и Георги Попов. На 31 август тази листа спечелва изключително убедително: Янко Славчев - 739 гласа, Ахмед Ефенди - 735, Стефанаки Пападополу - 734, Георги Попов - 730, хаджи Каранфил Трано - 717, Димитър Парусиади - 717, Али Бей, син на Шакир Ефенди, - 716, Васфи Ефенди - 716, Хафуз Ага Бургазлъ - 715, Дервиш Ага - 714, Халил Ефенди от Каварна - 714, Али Ефенди, син на Хасан Ефенди, - 714, Форис Зафирио - 714, Василий Велизаре - 713, Халиолас Мелиди - 713, Ахмед Ефенди, син на Чителекаи, - 713, Григор Карабатак - 713, Лефтер Папа - 712, Николас Параску - 711, Даниел Мистакидис - 683 глас. Общият брой на кандидатите е 20, т. е. с един по-малко, защото в последния момент 21-ят си изтеглил кандидатурата.
Другата листа е българската. В своите донесения френския вицеконсул Анри Мотте пише, че отделните кандидати са получили между 5 и 16 гласа. Той представя по известните имена от българската листа: "...г-н Лефтеров, търговец, Хафезов, директор на Българското търговско дружество и г-н Колони, депутат от Силистра..."
Няколко дни преди изборите "Варненски вестник" излиза с уводна статия, в която разясняват условията, на които трябва да отговарят кандидатите: "люде, честни, почтенни, патриоти, учени и образовани". На тези условия отговаряли според тях Павел Калянджиев, Георги Велчев, Иван Кавалджиев, Сава Марков, К. Константинов, Георги Попов, Праматарев, Стат Паница, Върбан Папанчев, Костаки Стойков. Тях препоръчват за кмет и помощник кметове. Това са лица, гравитиращи около вестника. Категорично не се допуска възможността турчин или грък да заеме въпросните длъжности, защото не владеели официалния език, но съветници можели да бъдат. Прави впечатление, че не е отпечатана официална листа, а са посочени личностите, които адмирират.
В деня преди изборите "Варненски вестник" призовава българи, гърци, турци да си подадат ръка за съгласие, за да изберат най-добрите си съграждани. Тази статия - апел е отпечатана и на гръцки език. Интересното е, че наред с нея са отпечатани и материали с антигръцко съдържание.
Резултатите от изборите на 31 август 1880 година са катастрофални за българите. Според "Варненски вестник" гласуването е продължило само 31 минути, време достатъчно за поддръжниците на гръцко-турската листа да гласуват. Това говори за една добра предварителна организация, на която българите противодействат с внезапна оставка на водача на гръцко-турската листа Янко Славчев. "Варненски вестник" съобщава, че "пълното вишегласие има г-н Янко Славчев", който отказал да влезе в общински съвет, съставен само от гърци и турци. Местните власти докладвали за нередовности в процедурата и на 13 септември 1880 година пристигнало от София предписание за нови избори. Насрочени са на 21 септември. От това решение естествено най-засегнати са гъркоманите и мюсюлманите във Варна. Подробни сведения за тяхната реакция дава френският вицеконсул в града:
"Много от избраните съветници искаха обяснение от префекта. Той не можа да им отговори. Заяви, че изпълнява заповедите на началниците си и обяви с плакат допълнителни избори."
"Гърците и мюсюлманите не бойкотираха изборите за българска администрация. А изборите са регламентирани така, че да елиминарат част от избирателите. В резултат на всичко това гърците и мюсюлманите са решени да защитават своето изборно право и равенство на избирателите."
"Новоизбраните се събраха на едно соаре при Халил Ефенди, за да се разберат за бъдещето си поведение. Те са решили по принцип, че една двойна петиция, различна в основата си, трябва да бъде адресирана до княза от гръцка и мюсюлманска страна. Последните мислят, че не само новоизбраните трябва да подписват тази петиция, но и избирателите трябва да протестират заради непризнаването на политическите им права. Един протест, подписан от двадесетте избрани съветници, ще бъде адресиран до префекта в момента, когато се обявят допълнителните избори. "
"Мненията се разделиха: Едни смятат, че трябва да се бойкотират допълнителните избори. Други са на мнение, че трябва отново да се излезе със същата гръцко-турска листа и да се борят за повече гласове от последния път. Предстоящи събрания ще вземат окончателното решение." Такова събрание на гръцките и турските нотабили се провежда сутринта на 17 септември в Медресето. С оглед на бъдещата избирателна стратегия са извикани и всички мухтари на различните махали. Анри Мотте така обобщава споровете в своето донесение: "Тези, които бяха на мнение да се представи същата листа и да се гласува масово за вече избраните на предните избори, попитаха мухтарите дали избирателите мюсюлмани ще дойдат в достатъчно количество на новите избори. Мухатарите не отговорили категорично и ясно, поради което не се настоявало за нов вот."
"Един мюсюлманин предложи да се разберат с българите. Предложението енергично бе отхвърлено, а авторът на предложението вероятно не ще вземе участие в бъдещите събрания. Нотабилът Шакир Бей твърдо се противопостави на това разбирателство. Натовариха мухтарите да сондират мнение сред мюсюлманите-избиратели. Решиха трето събрание да се свика утре сутринта, за да се запознаят с отговора на мухтарите преди да се вземе окончателно решение, което ще се съобщи на избирателите гърци и мюсюлмани." По-нататък в донесението си френският вицеконсул обяснява сближението между гърци и мюсюлмани с "аспирации на българите към Македония". "Нещо повече, пише той, голямо число гърци и мюсюлмани мислят, че Високата порта и Гърция трябва да приключат с въпроса за границите и да се съюзят срещу московските интриги и движението на българите в Румелия и Македония. Префектът обяви с афиши и викачи, че допълнителните избори трябва да се извършът и гражданите да се явят за ново гласуване. Избраните гърци и мюсюлмани, както и техните избиратели протестираха пред министър-председателя и княза с две телеграми."
Привържениците на българската листа също развиват активна дейност. Този път "Варненски вестник" предлага листа, в която са включени само българи и арменци. В листата са включени: Серкиз Еф. Оханосов, Георги Илиев, Нико Касабов, Харалам Левтеров, Артин Сукясов, Оханес Апелоглу, Сава Марков, Петър Мишайков, Х. Дечо, Иван Кавалджиев, Георги С. Попов, Михаил Колони, Стеф. Зафиров, Цоне Ненов, Перикли Хавезов, Коста Стойков, Георги Велчев, Павел Калянджиев, Георги Минков, Никола Ангелов, Христо Нойков. Всичко 21 човека, колкото е броят на съветниците.
Отново в тази листа не се срещат имената на старите възрожденци като Янко Славчев, Янаки Жеков, Велико Христов и др., а повечето са бесарабци като Георги Велчев, Павел Калянджиев и др.
Вероятно окръжният управител Петър Станчев и Янко Славчев са преосмислили ситуацията и са влезли отново в договореност с турците, както на предните избори. Този път обаче това не е печеливша стъпка. Обкръжението на "Варненски вестник" успява изцяло да завладее избирателното бюро, което говори за предварителен сценарий. Избирателното бюро е в състав: председател Петър Мишайков, членове Ив. Божков, Оханес Сукияс, Нико Касабов, и секретари К. Попов и Киряк Константинов. Двама от бюрото са и кандидати, а всички са свързани много тясно с листата на "Варненски вестник".
Окръжният управител Петър Станчев, виждайки, че е на губещата страна, се опитва да смени състава на бюрото, но без успех. Работата била толкова явна, че още преди да преброят бюлетините, П. Станчев на турски език призовава турците да напишат до него оплакване, че са нарушени правата им.
В този дух е и донесението на френския вицеконсул Анри Мотте:
"Българите и арменците формираха обща листа, за да попречат на гърци и мюсюлмани да вземат места в общината. Избирателното бюро трябвало да се отвори в 10 часа, но българите и арменците отишли много рано, за да попречат на гърците и мюсюлманите да проникнат до него. По закон в бюрото трябвало да има по един грък и мюсюлманин. Българите и арменците съставили бюро противно на закона без съпрениците им. Българите направили всичко възможно да затруднят гласуването на гърците и мюсюлманите. Пристигнали са селяни от околностите, които нямали жилища във Варна и не би трябвало да гласуват. Действителните избиратели във Варна се разпределят така: 1 българска махала, 1 арменска, живеещите в които махали мюсюлмани не са записани в избирателните списъци противно на всякакво право; 4 големи махали на гърците и 11 турски махали."
"Членовете на бюрото решиха да прекратят изборите в 1500 часа, за да прегледат необходимите за гласуване материали и са отправили обръщение към българите и арменците да дойдат да гласуват преди 1430 часа. Крайно недостатъчно време за 4 гръцки и 11 турски махали. По този повод гърците и турците протестират устно пред бюрото да се удължи времето за гласуване. Членовете на бюрото въобще не обръщат внимание на протеста. Префектът е декларирал, че в 1500 часа трябва да завърши гласуването. Започна дълъг спор между префекта и турците и гърците. Изпратени са протести същият ден до княза, както и отделни протести, че са нарушени политическите свободи и че изборите са незаконни. Адресирани са телеграми до министър-председателя и княза. Получавайки тези телеграми, княз Александър I поискал телеграфически от префекта подробен доклад върху изборите." По-нататък Анри Мотте изрежда 24-те кандидати, тяхната етническа принадлежност и броят на получените гласове. Само последните трима не принадлежат към сборната българо-арменска листа - Янко Славчев - 178 гласа, Хафуз Ефенди Бургазлъ - 148 и Стефан Пападопуло - 148 гласа. От кандидатите 19 са българи, 3 - арменци, 1 мюсюлманин и 1 грък. "Бюрото призна, пише френският вицеконсул, само 148 бюлетини на гърците и мюсюлманите. Анулира 227 бюлетини, които заедно с тези 148 биха дали мнозинство на гръцко-турската листа въпреки препятствията, които бяха създадени. Смята се, че ако изборите бяха законни и нормални, кандидатската листа на мюсюлманите и гърците би могла да получи около 1 000 гласа, т. е. с около 300 повече от предишния тур на изборите."
"Българите не се извиниха на г-н Я. Славчев, бивш кмет, който е поставен последен в българската листа. Заради това на втория тур на изборите се е поставил в гръцко-турската листа, но той не забрави да се покаже като герой от Шипка, че все още не е мъртав."
"Изборите станаха в полза на българите и арменците, на по-патриотическата, способната и интелигентска част на варненското население", пише "Варненски вестник". Подредени според броя на гласовете се подреждат така: Хараламби Левтеров - 303, Костаки Стойков - 298, Георги Илиев- 296, Сава Марков,- 294, Артюн Сукязов - 292, Никола Ангелов - 292, Герги С. Попов - 291, Цани Ненов - 291, Михаил Колони - 291, Христо Нойков - 288, Саркиз Еф. Оханесиян - 288, Перикли Хавезов - 287, Нико Касабов - 285, Петър Мишайков - 283, Павел Калянджиев - 281, Иван Кавалджиев - 277, Ст. Зафиров - 277, Георги Велчев - 276, Г. Минков - 276, Оханес Апелоглу - 275, Х. Дечо - 225.
Обкръжението на "Варненски вестник" остро критикува окръжния управител Петър Станчев за поведението му по време на изборите и Янко Славчев, който уверявал гърците и турците, че само той може да ги защити като кмет. Всъщност Янко Славчев, Петър Станчев и още неколцина българи се опитват да използват влиянието си сред част от мюсюлманите и гагаузите, противопоставяйки се на крайните позиции на "Варненски вестник" и неговото обкръжение. Те залагат на авторитета, с който се ползват сред гъркоманите и мюсюлманите от преди Освобождението. Типичен представител на този лагер е бъдещият тъст на д-р Васил Радославов търговецът Никола Провадалиев. Той се ползва с безспорно влияние в гагаузката махала, с гръцко образование, неграмотен е на български и се подписва като N. D. Provadioglu. Той не е гъркоман, но не е и националист. С умерените си позиции техният лагер се надява да спечели доверието на многоезична Варна. Петър Станчев докладва отново за нарушения на изборната процедура и отново са насрочени избори за 9 ноември 1880 година. На 29 октомври Никола Провадалиев отправя предложение към Петър А. Попов да издигнат кандидатурата му. В писмото ясно са очертани факторите, на които разчитат в изборната борба: "След една седмица ще станат общинските избори и както изглежда голямо значение ще има намесата на министерския комисар (окръжния управител - бел. Б. Д.) в тези избори и ще спечели този, който има повече гласове [, а ] както знаете имам местното доверие както и на министерството [ и ] ще съветвам приятелите ми турци, гърци и [ от ] други националности, за да Ви изберат..." След два дена Петър А. Попов пише, че е изключително поласкан от предложението, но "не може да отговори ни с отрицание, ни с приемване..."
Периодът между изборите поляризира варненското общество. Сипят се обвинения за продажност не само на Петър Станчев, но и на Драган Цанков. Припомнят се случаи как министър-председателят фаворизирал гърци като Стерю Анастасиади и Компияно от Балчик. Общото внушение е, че заради егоистичните амбици на властниците, се подлага на унижение националното достойнство на българите. Раздухването в иронично-саркастичен дух на "една глупава история", както се изразява К. Иречек, с френското вицеконсулство във Варна заплашва да се превърне в скандал. На 17 октомври 1880 година надписът на френското вицеконсулство във Варна бил изцапан с говежди изпражнения. Вицеконсулът Анри Мотте вижда в това преднамерена обида и алармира направо посланика в Цариград Тиссо и министъра на външните работи на Франция Вадингтон. В хода на този скандал отново изплуват българо-гръцките противоречия.
"Вицеконсулството във Варна беше тежко оскърбено тази сутрин, пише на 17/29 октомври 1880 г. А. Мотте на френския външен министър. Щом направих официален протест пред властите, те веднага признаха тежеста на престъплението и веднага се разпоредиха да бъдат арестувани няколко гърци и мюсюлмани, живеещи в съседство с вицеконсулството. Българските власти смятат, че съседите и техните криминални типове са способни на акции от всякакъв тип. Аз бях учуден, че българската власт не се поколеба да арестува гърци и мюсюлмани, докато общественото мнение смята българите за инициатори на този акт. Позволете ми да изкажа мнение, че правителството на република Франция трябва да изиска незабавно публично удовлетворение за оскърблението, тъй като стореното е в резултат на безнаказаността, с която правителството прикрива своите поданици, които се отдават на произволи по отношение на гърците и мюсюлманите и по отношение на всички чужденци, обитаващи княжеството. Българският народ трябва да има респект към консулския корпус и правителството трябва да вземе съответните мерки за приложение на капитулациите. Това е политически акт. Гърците и мюсюлманите, които са голяма част от населението, покровителстваните чужденци и моите колеги, които ми направиха почетни визи във връзка с инцидента, мислят, че правителството на френската република не трябва да остави този случай. Трябва да изиска от българското правителство уважението, което дължи на Франция, като велика нация и страна, подписала Берлинският договор, защото и на Франция дължи предоставения свободен политически живот." Очевидно е желанието на вицеконсула да унижи българските власти, които обаче експлоатират проблема във вреда на гъркоманите и мюсюлманите. Според Анри Мотте този акт е извършен от българи, които изпитват омраза към френското вицеконсулство, породена от симпатиите към гърци, мюсюлмани и всички чужденци. Българите смятали французите за свои врагове, защото Франция била дълго време приятел на Турция и покровител на мюсюлманите.
На другия ден, 18 октомври, отново са разменени телеграми между Париж, Цариград, София и Варна по инцидента. Анри Мотте беснее, че все още властите не са заловили виновника, от Париж го съветват да се обърне за инструкции към генералния консул в София Шефер, а от Цариград Тиссо изпраща фрегатата "Le Petrel" на помощ. Драган Цанков се разпорежда за незабавно разследване, което варненската полиция превръща в комичен фарс. Един от арестуваните споменал, че видял да минава по улицата едно еврейско момиченце от гръцки произход, което живее в съседство. Полицията го разпитала и според секретаря в префектурата Панайтов, натоварен да държи връзка с френското вицеконсулство, инцидентът е дело на еврейски деца. След училище тези деца били извикани в конака на разпит. На другия ден директорът на еврейското училище се среща с Анри Мотте и декларира, че всички деца са били в училище до 1030 часа и че всички са придружавани от детегледач и освен това "емблемата била прекалено високо поставена, за да могат децата да хвърлят това голямо кравешко лайно върху нея".
Този комичен обрат естествено не е по вкуса на френския вицеконсул. В своите донесения той откровено признава симпатиите си към гъркоманите и мюсюлманите. Тези симпатии не са тайна за варненските българи. В уводната си статия от 1 октомври 1880 година "Варненски вестник" анализира причините за конфронтацията между българите във Варна от една страна и техните съграждани гърци и турци, от друга страна. "В заключение, завършва статията, причината за нашето зло не са нито гърците, които никога не могат да ни бъдат приятели и доброжелатели, нито турците, които гонят открито други чужди цели, подбутнати от турския агентин и от друг необрязан турчин, консул на една славна държава..." Самият Анри Мотте смята, че се има предвид неговата личност. В донесението си от 18/30 октомври 1880 година той преразказва и коментира точно тази статия, че е злонамерено насочена срещу него: "С тази атака, насочена срещу мен с умисъл, и срещу турския агент, уважавания г-н Минюр Бей, който е племеник на Расим паша, министър на флотата в Константинопол, е свързано и оскверняването на моя дом." Ето защо Анри Мотте смята, че инцидентът е дело на българите, които били зле настроени срещу френското вицеконсулство и чужденците. Самите власти демонстрирали неуважително отношение към него. Окръжният управител дори не е благоволил да се срещне с него, за да изкаже достатъчно ясно съжалението си от инцидента. Задоволил се е само с писмен отговор от 18/30 октомври 1880 година на неговата жалба, подписан от Н. Д. Панайотов.
Тръгналият от Цариград кораб "Le Petrel" пристига във варненския залив на 20 октомври/2 ноември 1880 година Капитанът на кораба Рустан и Анри Мотте решават да не се срещат с префекта, докато следствието не даде реални резултати. По думите на самия Анри Мотте тези демонстрации на сила още повече задълбочават взаимната неприязън:
"Местната власт и българските вестници се настроиха враждебно. Обвиниха отначало деца, после двегодишно еврейче..." австрийският, английският, гръцкият и белгийският вицеконсул застанали на френска страна. За две седмици полицията заловила селяни, но нямало никакви резултати и задържани. Поркурорът е заявил, че сред заподозрените няма виновни, а се търсят селяни мюсюлмани. Местните власти задържали гърци и мюсюлмани, а общественото мнение е, че българите са извършители. "В русенския вестник "Българин" N 304 от 26 октомври пише, че виновни са гърците и турците, противно на истината; пишат за децата еврейчета, за да се омаловажи случая. Убеден съм, че авторът е същият, който пише във "Варненски вестник". Отсъства всякакво уважение към офицерите от "Le Petrel" и вицеконсула на Франция, заради фаворизирането на гърци и турци, врагове на българите..." Писмото завършва с констатации какво лошо отношение имат българите към чуждите представители.
Освен всичко това случката е използвана от опозицята, за да се подчертае, че местните власти унижават националното ни достойнство. Атаките срещу либералното управление вдигат градуса на напрежението и затрудняват провеждането на изборите. На 8 ноември "Варненски вестник" напомня, че съветниците трябва да са грамотни на официалния език. Изборите на 9 ноември 1880 година започват със спор за избирателното бюро. Натискът е да се изберат между турците и гърците още двама членове на вече избраното бюро. С това категорично не се съгласява бюрото и се провалят и тези избори, а окръжният управител Петър Станчев отново е засипан от протести срещу извършените нарушения. Нерешените проблеми остават за 1881 г. На 22 януари 1881 г. френският вицеконсул съобщава, че от няколко дена общественото мнение е развълнувано от задължителното условие да владеят български език, тези които искат да се кандидатират за депутатите или държавни чиновници. "Гърците и мюсюлманите виждат в това решение един нов опит да бъдат елиминирани от политическия живот, за да се облагодетелстват изключително българите."
Конфликтите с гъркоманите не са само по време на изборите. Почти ежедневно избухват скандали в митницата, съда и пощата. В тези институции българските чиновници отказват да обслужват клиенти, ако те говорят или пишат на гръцки език. От своя страна и гърците не правят опит да се съобразяват с някои задължителни норми в княжество България. Безпрецедентни са претенциите им към Българската съдебна система. Гъркоманите обикновено търсят правосъдие в съда към гръцкото вицеконсулство, чиито решения задължително се утвърждават от Варненския окръжен съд. Много често Варненският окръжен съд не признава тези присъди или постановява точно обратното. Гъркоманите, подкрепяни от вицеконсулите на Австро-Унгария, Великобритания, Италия, Испания, Гърция, Холандия, Германия, Белгия, Португалия и Франция, искат смесени съдилища с техни представители и преводачи.
Повече от ясно е в тази обстановка, че за да се проведат нормални избори във Варна, трябва да се намали общественото напрежение. Две възможности за излизане от ситуацията се очертават: да се назначи от правителството градско управление, което не е по вкуса нито на консерваторите, нито на гъркоманите, или да се продължи мандатът на старата управа, докато се създадат подходящи условия за нормални избори. По-реалистично се оказва второто решение и избори се провеждат чак на 6 април 1881 година. За кмет тогава избират Михаил Колони.




Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Гъркоманите? koмитaМодератор   28.06.06 22:17
. * Re: Симеон Радев за гъркоманите koмитa   28.06.06 22:22
. * Re: Гъркоманите във Варна-1878г. koмитa   28.06.06 22:28
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   28.06.06 22:30
. * Re: gioni??? koмитa   28.06.06 23:34
. * Re: gioni??? gioni   29.06.06 00:10
. * Re: gioni??? dedo_minu   17.07.06 11:45
. * Re: Как са произвеждали гъркомани ЙoaнMизийckи   28.06.06 23:45
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   29.06.06 10:29
. * Re: Как са произвеждали гъркомани Tpaвъл   29.06.06 21:33
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   29.06.06 21:45
. * Re: Как са произвеждали гъркомани Tpaвъл   29.06.06 21:56
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   29.06.06 21:59
. * Re: Как са произвеждали гъркомани Tpaвъл   29.06.06 22:06
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   30.06.06 11:01
. * Re: Как са произвеждали гъркомани Vencci*   29.06.06 22:35
. * Re: Как са произвеждали гъркомани ЙoaнMизийckи   29.06.06 21:46
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   29.06.06 21:48
. * Re: Как са произвеждали гъркомани ЙoaнMизийckи   29.06.06 22:02
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   30.06.06 10:56
. * Re: Как са произвеждали гъркомани ЙoaнMизийckи   30.06.06 13:20
. * Re: Как са произвеждали гъркомани koмитa   30.06.06 15:07
. * Re: Как са произвеждали гъркомани ЙoaнMизийckи   30.06.06 16:01
. * Re: Как са произвеждали гъркомани Tpaвъл   29.06.06 21:49
. * Re: Как са произвеждали гъркомани ЙoaнMизийckи   29.06.06 22:00
. * Re: Христо Ботев във в-к "Знаме" 1874г. koмитa   28.06.06 22:41
. * Re: Гъркоманите? gioni   28.06.06 22:59
. * Re: Гъркоманите? koмитa   28.06.06 23:03
. * да да, ние правилните.... gioni   28.06.06 23:27
. * Re: Като се погледнеш в огледалото... koмитa   28.06.06 23:33
. * Re: Те ги на! koмитa   28.06.06 23:37
. * до колкото те разбирам gioni   28.06.06 23:58
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   29.06.06 10:27
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... gioni   29.06.06 19:26
. * Re: Уаааааааааааааааа koмитa   29.06.06 21:00
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   29.06.06 21:08
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... gioni   29.06.06 22:20
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 11:22
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... Craig   30.06.06 00:46
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 11:06
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... Craig   30.06.06 11:26
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 11:54
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... Craig   30.06.06 12:11
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 12:25
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 12:36
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... Craig   30.06.06 12:58
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 13:04
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... Craig   30.06.06 13:08
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 13:16
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... Craig   30.06.06 13:38
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 15:42
. * З. Европа gioni   30.06.06 17:11
. * Re: З. Европа Craig   30.06.06 19:59
. * Re: Виж ся koмитa   30.06.06 20:09
. * Re: Виж ся Craig   30.06.06 20:17
. * Re: Виж ся koмитa   30.06.06 20:24
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... deutschlande   30.06.06 18:22
. * Re: Шшшшшш алооооооо koмитa   30.06.06 19:27
. * Ми не, къде си го писал точно? :))) deutschlande   30.06.06 19:41
. * Re: Ми не, къде си го писал точно? :))) Craig   30.06.06 19:55
. * Re: Ми не, къде си го писал точно? :))) koмитa   30.06.06 20:16
. * Re: Ми не, къде си го писал точно? :))) Craig   30.06.06 20:46
. * Елзас и Лотарингия? deutschlande   03.07.06 13:14
. * Re: Ми не, къде си го писал точно? :))) koмитa   30.06.06 20:16
. * Re: Ми не, къде си го писал точно? :))) gioni   30.06.06 21:00
. * Re: Поредната ти лъжа! koмитa   01.07.06 10:55
. * съседите са стимулирали разпространението етнонима gioni   30.06.06 16:42
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... Пp.Heдeв   30.06.06 01:43
. * Re: Кога се появяват гъркоманите... koмитa   30.06.06 11:07
. * Re: Гъркоманите? джинrиби   29.06.06 21:05
. * Re: Гъркоманите? БAPAБAHЧИKЪ®   30.06.06 14:29
. * много смешно ми звучат gioni   30.06.06 17:53
. * Re: Колокотронис е армън! koмитa   30.06.06 19:30
. * той се е родил като елиноезичен gioni   30.06.06 20:12
. * Re: много смешно ми звучат koмитa   30.06.06 20:18
. * Re: много смешно ми звучат gioni   30.06.06 20:52
. * Re: Гръцката етномелачка: koмитa   01.07.06 22:50
. * Re: Алооо, как е времето в Поморие? koмитa   13.07.06 13:38
. * Re: Гъркоманите? filipop   16.07.06 13:55
. * Re: Гъркоманите? koмитa   16.07.06 14:19
. * Re: Гъркоманите? filipop   16.07.06 14:48
. * Re: Гъркоманите? koмитa   16.07.06 18:18
. * абе то си има dilmar   18.07.06 07:54
. * Re: абе то си има filipop   18.07.06 15:05
. * И преди съм казвал, че ЙoaнMизийckи   18.07.06 15:57
. * Re: Тази песен Гъркоманска ли е? gioni   18.07.06 19:56
. * Не е гъркоманска! ЙoaнMизийckи   18.07.06 20:14
. * и тази ли? gioni   18.07.06 20:35
. * Re: и тази ли? gioni   18.07.06 20:56
. * Re: и тази сигурно? gioni   18.07.06 21:05
. * Точно така ЙoaнMизийckи   18.07.06 21:15
. * Re:Лелееее koмитa   18.07.06 21:16
. * Re:Лелееее gioni   18.07.06 21:30
. * Мерси боку, мон шери ЙoaнMизийckи   18.07.06 21:37
. * Re:Лелееее koмитa   18.07.06 21:56
. * Re:Лелееее gioni   18.07.06 22:03
. * Re:Лелееее ЙoaнMизийckи   18.07.06 22:09
. * Re:Лелееее koмитa   19.07.06 10:11
. * Re:Лелееее deutschlande   19.07.06 12:56
. * Re:Лелееее filipop   19.07.06 14:04
. * Re:Лелееее koмитa   19.07.06 14:38
. * песен от Родопите (Устово) gioni   19.07.06 20:12
. * Има песни и от румелийците: ЙoaнMизийckи   19.07.06 20:28
. * Re: Има песни и от румелийците: gioni   19.07.06 21:22
. * Поздравления, страшен текст! ЙoaнMизийckи   19.07.06 21:39
. * Re:Лелееее deutschlande   19.07.06 21:45
. * Re:Лелееее ЙoaнMизийckи   19.07.06 21:47
. * Re:Лелееее deutschlande   19.07.06 22:45
. * Re:Лелееее ЙoaнMизийckи   19.07.06 23:37
. * Re: Как са ставали българите гъркомани! koмитa   18.01.07 13:02
. * Re: Как са ставали българите гъркомани! kanalcek   18.01.07 19:30
. * Re: Как са ставали българите гъркомани! Йoaн_Mизийckий   18.01.07 19:38
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2019 Dir.bg Всички права запазени.