е имало и сред българите.
Ето един фрагмент от книгата на З.Стоянов;
".....Друг един шпионин, родом от Ихтиман, на 40 години, българин, хванахме вътре в лагера.
На въпрос, що за човек е той и какво е дошъл да търси, отговори ни, че името му е Кольо, изпратен от ихтиманските българи да се допита уж от нас, какво трябвало да правят тия, т. е. да възстанат ли, или да чакат да дойдем да ги освободим?
За уверение, че и той разделя нашите взглядове, беше натъкнал на кръста си два пищова. Доказа се обаче от другите еледжикски въстаници, че в разстояние на 2—3 деня това същото лице се явявало в лагера няколко пъти със същите въпроси и пак изчезвало. Още няколко събрани сведения, шпионската мисия на ихтиманския пратеник блесна на позорното му чело. Той загуби в няколко минути и ума и дума, когато страшният Ворчо войвода скръцна напреде му със зъби и тури ръка на револвера си, да му строши предателските гърди. Ние го задържахме.."

.......
На същото място З.Стоянов пише и за цигани-оръжейници, помагащи на въстанниците:
"....Ще кажа само, че в тукашния арсенал работеха най-много майстори, повечето цигани, турски и български,
всичките на брой около четиридесет души, на които главен майстор беше Стоян Иванов от с. Мухово.
Тоя последният практически беше се научил да работи иглени пушки и пищови от системата Л а ф у ш е. Аз видях един пищов от тая система, направен от него на Иван Ворча, с марка отгоре на желязото „Уста Стоян Муховченин на 1875 г № 1", който стреляше куршум на 400 крачки и биеше много по-добре, отколкото калпавите европейски револвери, които имахме. ...."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите