И така, късноантичното население посреща славяните - новозаселници на полуострова от Дунав до Егейско море - през 6 век, приобщено поне официално към християнството. Църквата усвоила светите му места чрез своите храмове, които онаследили и много вярвания, обичаи и календарни празници от паганизма. Така някогашната съпротива гаснела, защото в душите на хората, незабелязано от самите тях, се наслоявала християнската религиозност. Този нов религиозен процес бил вече овладян, а през 6в. и достатъчно укрепнал, за да обхване и заселниците славяни. Някои от тях са може би вече християнизирани.
В този ред на мисли едва ли е сигурно твърдението за историята на славянското средновековие, че сред западните славяни във Великоморавското княжество, християнството прониквало от Рим, а сред южните, напр. в държавата на българите - от Константинопол.
Покръстването през 9 в., ако се съди по изворовите сведения за тогавашната политическа ситуация, е било по-скоро въпрос на дипломация и акт с политически последици, легализиращ славянските държави и религиозността на вече християнизираното население на територията на И. Римска империя.
-----------------

Аз не мисля, че Борис покръства народ или народи, покръства се той, а след това задължава покръстване на всички негови поданици, които до този момент още са езичници, т.е. християнството става официално за държавата, елемент от нейната доктрина и задължително за всеки неин поданик, независимо от етническата му принадлежност.

Редактирано от gioni на 17.11.05 16:01.