няма проблем с това мястото да е било светилище не конника при траките и пак да е такова по-късно за други хора.

вие пропускате същността на схващането за свято място у древните - храмът не е ПР активност на дадена култура, така че друга култура да бяга от него като дявол от тамян. напротив - много често разбирането е, че самото място е свято, че в него се усеща божественото и след смяната на властта се ползва отново за светилище. примери са църквите построени върху езически храмове, пример е дори Света София, ако щете.

няма никакъв логически проблем ако векове наред едно място е било ползвано за светилище на божествения владетел, идеализирания цар-войн, който пази земята от хаоса, при смяна на вастта новото управление, особено централизирано като ханското, особено при един народ на войни-конници, да се припознае това светилище, да се изсече наново върху по-старото оброчище подновена версия на познатия символ и да се продължи почитането на централната власт на царя. това е толкова очевАдно естествен политически акт, че просто е безпредметно да се разчита на друго обяснение.

ние, тантристите агностици