Може би колонатът естествено израства от робството. По времето на Цезар един роб средно за около 6-7 години е откупувал свободата си. Почти всеки роб е притежавал малко стопанство, в което е отглеждал прасета, птици и т.н...Доходите от тази дейност са се трупали в личен робски фонд за освобождаване..... С лошо око се е гледало на роб, който не е отглеждал никакви животинки. Даже поговорки имало по тоя случай....Изглежда робовладелецът е имал двойна изгода от роба си - от неговата дейност като роб и от неговия фонд за освобождение...С течение ва времето вторият източник на доходи за робовределеца изглежда е придобивал все по-голяма тежест. От тази гледна точка колонатът е само превръщане на срочното събиране на фонд свобода в безсрочно, като отпада формета на робския труд...

За мен най интересен е въпроса - до каква степен хуните са били оня катализатор, който е прекъснал чисто робската форма на зависимост.... Първо защото те са разсипали Римската робовладелска империя, второ защото изглежда при тях не е имало робство - въпреки някои словоизлияния на Йорданес и трето защото хунските имена доста странно напомнят на някои познати наши имена като Манджук, Руя/Рую, Гундо/Гунди. Или както Ганчо Ценов твърди - хуните, които основаха българската държава....