Всеизвестен факт е, че спартанските хоплити са презирали до дъното на душата си стрелците, тъй като според тях е било крайно недостойно да се води бой от дистанция (какъвто предлагат лъкът и стрелата). В действителност те самите са били доста уязвими на подобни атаки от разстояние - това най-добре се вижда от битката при Термопилите, където шепата спартанци са безкрупулно избити чрез дъжд от персийски стрели, след като се е оказало невъзможно да бъдат победени в близък бой. Така че гръцката фалангата е особено уязвима на подобен род атаки и дори големия хоплон не може да компенсира това. А за македонската фаланга с по-дългите си копия(задължително държани с две ръце) и по-малки щитове това важи с още по-голяма сила.

Without Darkness There Can Be No Light