Излиза, че опита да се установи името на Ивайло допълнително замъглява въпроса за социалния му произход и обратно. Всъщност - съвсем нормално.
За да се съчетаят основните тези, то селският цар следва да е от кумански произход, селянин но от войнишкото население, с лично име Иван, Иваил или Въло и с родово име Кордокувас - Кордоква. Това съчетание дава ( много слабо, разбира се) обяснение на името, на прякора Лахана, на пастирството и на военните умения.
В случая Войсил Граматик трябва някъде да е сбъркал - неволно или нарочно.Човекът може просто да е зле информиран, поставяйки в едно време царя "и Въло" в Търново и "гърците" под Търново. Може да е въпрос на тълкуване - израза, че войската стои под града спокойно може да е синоним на обсада. Т.е. - когато Войсил приключил тежкия си труд Иван Мицо още не е сложил българската корона.
Може и да е израз на отношение - бедният граматик е последовател на селския цар и не приема натрапника на българския престол.
Може разрешението на въпроса да се крие в тогавашната именна система. Доколкото знам - съществувала е практика, когато личното име не е от християнски произход при кръщенето или при поемането на духовен сан ( дори в бялото духовенство) да се приема християнско име. Далечен отглас на тази практика е факта, че синовете на Симеон Сакскобурготски, които носят хански имена са кръстени и с християнски такива.
Може би заедно с трона, селският цар е приел и име, подходящо за християнски владетел?