За мен буди недоумение какво кръстоносто има в 4-тия кръстоносен поход.Той си е чиста инвазия,която вече 800 години се представя като трагично стечения на обстоятелствата.И не малка вина за това има и Вилардуен,защото ни е спестил доста неща.И когато на бял свят излизат тези "трагично стекли се обстоятелства",човек доста би се чудил ,как са убегнали от писалката на може да се каже един от ръководния състав на похода.Сега ще ги изложа накратко.
Когато се научава че се организира кръстоносен поход -и то доста внушителен от към участници/не толкова като количество ,колкото като качество/,братът на Саладин,Султанът на Египет- Малик Адил изпраща пратеници до Енрико Дандоло и го даряват с безброй дарове ,земи и привилегии за търговия в Александрия.И всичко това в замяна на отклоняването на дестинацията на похода.Същата тази дестинация "случайно" съвпада с желаната от Филип Швабски /който има да си връща на Византия/ и в последствие осъществена от неговото протеже -Бонифаций дьо Монтфера.Точно в този момент се появява и законният наследник на Византия който досега е бил в изгнание-познайте къде.Папа Инокентий III/ всепризнат за един от най- великите "свети отци"/,с половин уста смъмря рицарите за нападението срещу Зара, което не било християнска постъпка,счита за напълно християнско нечуваното разграбване на Константинопол и насилственото обединяване на двете църкви.Да не пропуснем ,че именно на Византия Дандоло е дължал честта да бъде ослепен.Като включим България/поне в началото/ и Сърбия ,които са стискали палци за "кръстоносците",май единствено Византия е била против този поход по обясними причини,не че не са си заслужавали съдбата,но все пак говорим за кръстоносни походи.....