Ариент, твоята теза макар да е по-реалистична от тезата, че българите са открили колелото пак ми изглежда малко прекалена.

Това, че Аспарух е Кубратов син го пишат Теофан и Никифор, вероятно ползвайки общ източник, който е по-стар от тях. Ако приемем, че източникът е от 8 век, то от описаните събитие може да го делят и по-малко от 100 години, например колкото от нас до Първата световна. Така, че нямаме основания да не приемем сведенията. /поне ако ползваме бръснача на Окам/

Апарух отстъпвайки на север от Дунава е срещнал неособено сплотени славянски племена, които не са могли да се обединят срещу него, поне докато не заплаши цялото им съществуване. Все пак е имал опитна и сравнително добре въоръжена конница, която славяните са нямали. Така, че почти необезпокоявано е заел едно парче от Бесарабия, където неизвестно време ближел раните си. Вероятно още тогава някои от славяните са влезли в отношения с него, като той е бил образно казано "шефа". Може и да са го използвали срещу съседите си, може просто да сса му се подмазвали от страх да не им запали кошарите и отвлече белите славянки за общоизвестни нужди, важното е, че някои са свързали съдбата си с него.

За похода на Константин 4. Поход е имало, битка е нямало. Българите се скрили в блатата. Всяка армия изпитва затруднение при действия в блата, Вермахтът през 1941 дори е поразкъсал фронтовата линия заради блатата при Припят. Така, че армията се разположила пред блатата, уж наложила блокада и почнала да чака. А императорът чакал, чакал, пък си бил камшика в Несебър да се лекува. Слуховете са били, че бяга, но доколкото съм чувал подаграта наистина боли и може наистина да е отишъл да се лекува. Впрочем в тази атмосфера на воини и заговори явно е имал по-важни дела /например Вселенския събор, който се провеждал по-същото време в собствената му столица/. И армията почнала да се деморализира от бездействие, нещо обичайно за тогавашна армия. Накрая конницата си тръгнала, без никой да я гони /нещо от типа императора си стои в двореца, пък нас ни хапят комарите на север от Дунава - т.е. на гъзъ на географията, пък и вчера намериха трима от нашите с прерязано гърло в проклетото блато/. Те са били предимно наемници и явно дисциплината не им е била силния предмет.

Пехотата, за да не остана по-назад и тя тръгнала да отстъпва, но явно доста неорганизирано и накрая май е заприличало на отстъплението на Наполеон от Русия. Българите ги гонели, онезе бягали и накрая пробягали "чак до Варна". Там българите престанали да ги гонят /и градът май си останал византийски и през 8 век, поне такова заключение може да се направи от един епизод по времето на Константин Копроним/. Заели се с уреждане на отношенията с околните племена, като се случил един "пактон". Около тази дума има тонове книги, защото може и да се тълкува като покорили, а може и като договорили. Според ПВЛ си е баш "покорили". Както и да е и да е имало съглашение, то е било "доброзорно". Пък и условията не са били толкова лоши или невероятни. Племената се обединили около един вожд с не много голяма, но силна армия /по силна от тази, на което и да е племе поотделно/. Очевидно след великата победа привържениците на василевса измежду славяните не са имали много авторитет и това е позволило на седемте племена /или на племето "седемте рода"/ и северите, които моеже и да са били някое от тези седем племена да отхвърлят зависимостта от ромеите, да дозаличат следите от цивилизация в Мизия, като доограбят и доизбият местното население и да приемат Аспарух за върховен вожд и арбитър/. Пък и това е давало възможност и да се противопоставят на аварите, които във взаимоотношенията си с покорените славяни използвали чисти садо мазо практики. А е било и някаква застраховка срещу хазарите, които не са били много по-хуманни.
Пък и да си избереш за цар някой външен, ако вие така се дърлите, че не може и да се гледате не е нещо толкова необичайно. Наскоро починалият Само е бил франк, новгородците поканили варяги да ги владеят /поне такавае била официалната версия/, а средновековните италиански градове си избирали подеста от друг град.