Е сега ме хвана на тясно .
Не бих могъл да съдя от тяхна (на децата) гледна точка, просто защото те са (ще бъдат) съвсем отделни и различни личности. Те ще отраснат в бъдещия свят, който аз в изблик на подпийнало откровение снощи нарисувах в малко по-тъмни окраски. За тях нещата сигурно няма да изгледат толкова апокалиптично.
Ако седна да напиша всичко онова което си мисля, май че ще стане много дълго. Може би само накратко.
Понеже темата беше за терористите и терора - помислих си какво влияние би могъл да окаже терористичен акт, в следствие на който губя член на семейството си. Няма да мога да скръцна със зъби и да махна с ръка. Няма да ми стигнат съболезнованията на президента..
1. Може да звучи егоистично, но моята гледна точка е такава: в момента съм щастливо женен и влюбен в жена си повече от 10 години. Това казват е рядкост. Ако имаме и деца, сигурно по-щастлив човек от мен няма да има на света. И така да кажем.. поне още 15-16 години.
И изведнъж: бум! Звъни телефона и започват съболезнованията...
Е, не! На това му викам житейски Downgrade!

2. "Аз страдам по вина на онзи, който ме е създал, никой няма да страда по моя вина." - това също, особено втората част.

General Protection Fault in module 0xDEEBAA. Рестартирайте държавата!