Третото българско царство и Третата българска държава (без последните 15 г.!) имат следните свои "бележити" леви личности (само да уточня, че на лявоориентираните се е гледало недобре и затова те са голямо малцинство):

Фердинанд Сакс-Кобург Гота
/цитатите са от Добри Ганчев - негов учител по български, но се припокриват с писаното от Биман, Сепетлиев и др./

„...Да добавим и опърничавия характер на „августейшия” съпруг, а най-главното таз развала и извратеност в мъжките му наклонности... За Фердинанда вървеше упорита мълва, че той бил дълбоко заразен от древногръцки порок. Може туй да е измислица на враговете му, на враговете на приближените, на любимците му, ала има факти, има свидетелства на достопочтенни хора, офицери и други служещи, които високо изобличават българския господар в скандалиозно морално разтление.
През 1894 г. беше доближил до особата си поручик М., рус момък с къдрава коса, напет, с твърда, здрава войнишка походка. Познавах го от Военното училище, ученик ми беше. Груба натура, в душата му проглеждаше дивата природа. Видял го бил в някой провинциален полк, харесал го и заповядал да го командироват в двореца на ординарческа длъжност. Само няколко месеца служи М. в таз почетна длъжност. Стана нетърпим, откомандироваха го. Скарал се бил с пор. С., друг Фердинандов любимец, нарекъл го „курва” и демонстративно напуща двореца. Преди да замине за полка си в провинцията, той отива да види Стамболов, да му обадел нещо. Беше паднал тогава „тиранина”, между него и Фердинанд свирепствувааше война. Не го приел, побоял се да не иде по поръка да го шпионува. Пор. М. предава на едного от приятелите на Стамболов, за да го предаде на последния, че Фердинанд бил направил мръсно посегателство на честта му. Обстоятелствата на делото, както говорят в съдилищата били таквиз. Фердинанд провожда да викат М. да се яви при него, в банята. Ординарецът отива като по служба, почуква на вратата. пред него фердинанд гол голеничък, седнал на плетен стол, хили се, кани ординареца да се съблече. Македонецът тръшва вратата, отстранява се.
След 7-8 г. аз го видях тоз Фердинандов изкусител. Водеше 2 деца за ръце... Рекох да проверя скандалните приказки за него и Фердинанд.
- Видиш ли ги? Мои са – посочи децата си. – Да не са живи, ако те излъжа.
Друг подобен скандал има Фердинанд с друг млад един човек, немец по народност, Фанищел се казваше. Открил го бе негде из германия, служил кантарщик в някой магазин... Приближил го бе толкоз до себе си, че му поверявал всичките си тайни, политически и лични. Без Фанищел никъде. В Европа ли отиде с него, из България ли пътува – без него не тръгва. Но дохожда работата до разрив. Екстернират любимеца. В Германия той издаде брошура, посветена всецяло на Фердинанда и двора му. „Аз него, казвал бил Фердинанд, руския цар, мога да си го въртя ей така и напред и назад” Таз брошура , казват, била цяла откупена от княза и унищожена.
Вайх бе последният Фердинандов любимец измежду чужденците. Доведе го в България като шофьор, а го издигна до длъжността хаусмаршал. Г-н Вайх можеше да мести и уволнява неугодните нему чиновници по железниците... Вайх напусна България заедно с господаря и приятеля си.
Да, нежността на Фердинанда към някои личности се показваха много чужди за нашите нрави и понятия. Ив. Карастоянов... бил поразен, кога видял Фрединанда да чеше косата на Д. Станчов, кога последният се готвел да бъде снет. Нежности много непонятни и много подозрителни за нашите нрави.
Имаше и други признаци, които отричаха пълната нормалност и равновецие в духа на Фердинанда. Таз невероятна и необяснима симпатия към млади хора със сини очи. Види ли млад момък със сини очи, рси коси, втренчи се в нго, веднага заповядва да разпитат: кой е! отгде е? Генерал Савов разправя за някой си Минчу, момче от орханийските села, шофьор в двореца:
- За една много важна работа трябваше да отида в двореца... Царят го няма никъде... Един от стражарите реши да ми обади. Отишъл да заведе Минчу на селото му...
В Пирот на гарата Фердинанд съглежда един портупейюнкер, спретнат, хубавеци той със сини очи. Бил някой си Йончев от Лом.
- Да се преведе за ординарец в двореца! – дава се височайша заповед...
Друг един германец синеок и русокос беше назначен за четец на немските вестници...
Истинска мания имало у Фердинанд към сините очи. И шофьорите, и някои от секретарите му, и някои от другите служещи, та че и камердинерите му.
През пролетта на 1918 г. на гости на нашия цар беше дошъл германският принц Август, син на императора. Принцът един ден пита маршала на двореца, ген. Савов, с кой от любимците си Фердинад избягал от София. Савов му казва имената на двамата шофьори. Оринцът се подсмихва, после се навежда към ухото на маршала и казва:
- Явно, че е педераст! Не зная само активен или пасивен...”

И според литературата отговорът на последния въпрос е: бисексуален, активен, но и пасивен /Буров използва термина "двуфазен"/

По-малко известна е ориентацията на втория ни герой:

Панайот Славков - министър и 2 пъти председател на НС

Ето какво пише Добри Ганчев за него:

„Много по-друг бе П. Славков” в онуй време... Говореше отлично турски, защото в младините си бил при някой си бей на служба. Туй обстоятекство давало на търновските клюкари повод и основание да си шушукат, да му приписват грехове от най-обилно естество.Вярна или невярна е била тази интрига, кой може да каже. Несъмненото е, че тя намерила място в колоните на един букурещки вестник, издаван и редактиран от Л. Каравелов. Важно е и това, че близките му приятели като че го вярваха това и го разказваха в интимен приятелски кръг. Стамболов, преди да проводи в двореца указа за назначаването на Славкова за министър, дълго време се колебал и се колебал именно за туй минало на приятеля си.
- Има още живи хора, които помнят тоз негов резилик – казвал той на Д. Петков."

И тук отговрът на задачката е същият: бисексуален, двуфазен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите