Толков много идиеология не бях срещал от студентските си години. Но си спомням че дори и тогава - в рядките случаи когато съм се застоявал за по 10тина минути в час по научен комунизъм или история на БКП - като че ли бяха по-умерени. Или от далечината на времето така ми се струва.

Няма истенски и лъжливи революции. Има революции при които нещо се сменя. Признаците по които могат да се групират революциите са толкова много че просто не си струва да се изброяват - от неживия през живия до обществния свят ще могат да се изброят много такива признаци. Ако обаче си спомним че сме в час по история може и да се ограничим до онези революции които засягат обществото.

Лошото е че дори и с тази уговорка броя на видовете революции не спада чак толкова много. Има индустриални ревлюции, информациенни революции, икономически ревлюции, технологични революции и т.н. А а а, ако обаче искаме да стесним още кръга на видовете ревлюции и се вторачим само в онзи вид революции за които се изприказва толкова много идиелогизми, то тогава ще трябва да говорим само за революциите при които има промяна на така наречени обществен порядък. Е колкото и да е мъчно на някого, всичките тези ревлюции са политически. Обществения порядък е точно нещото с което се занимава политиката.

Та, политическите революции в зависимост от степента на упорство и степента на сила на двете части които се борят - този който е на власт и този който не е на власт но иска да е - могат да са придружени с повече или с помалко насилие. Насилието понякога може да е придружено с кръв и друг вид политически мерки а понякога с по-малко кръв и повече политически или даже икономически хватки. (Последните обаче не трябва да се заблуждаваме че не са политически. Тъй като са прилагани точно с политически цели то те не трябва да се изваждат от общия казан на революционите похвати.) Убеден съм обаче че степента на насилие най-вече зависи от степента на съпротива на управляващите и степента на упорство на тези които искат да са управляващи. При така наречените "нежни революции" съпротивата на управляващите не е до степен че да стига до проливане на кръв. Във всички случаи обаче, да се избутва на преден план че терора е неотминима черта на революциите си е чиста проба идиологическа пропаганда. Насилието се упражнява в различно време от различните участници в революциите. Та нима няма насилие и разправа упражнявани от управляващите при всички онези неуспели революции. Колко хора са избити при разните му въстания и неуспели опити за преврат. Или тези кръвопролития решаваме да не ги броим. А за безкръвните революции причината не е в това колко са добри едните а в това с колко едните са по-силни от другите или успеят да се представят за по-силни. Да, има пресни случаи в които управляващите се изплашват до такава степен от силата или представата за сила на претендентите че сдават власта без бой.

Има обаче един друг елемент в политическите революции за който по неясни за мен причини тук не се говореше. Този елемент е дали революцията е внесена от вън или външното влияние може да се пренебрегне. Например революцията от 9ти септември 1944 година беше до голяма степен подпомогната от международната обстановка тогава. Подобна е положението и с революцията след 10ти ноември 1989. Каква е демократичната революция в Сърбия със свалянето на Милошевич от власт. А каква ще е в момента течащата демократична революция в Ирак - кръвна безкръвна, с или без терор, с или без икономически санкции, оправдана или заклеймена.

За историята не знам дали се пише или брише от победителите, но виж за оценката на историческите събития съм убеден че победителите всячески се натискат само тяхното мнение да се чува. Беше време когато за Великата Френска и за Великата Октомвриска се чуваха само един вид оценки. Сега понеже победителите се обърнаха и оценките почнаха да се извръщат. Мен лично както на времето така и сега от празни политически идеологизми ме заболява главата. Не знам с другите как е но призива ми е да се въздържаме от много-много залитане в тази посока - е естествено толкова колкото можем. Та ако ще си чешем езиците за полетическите революции то нека се опитваме да прескачаме от към двете страни на тази монета. Поне ще залъжем себе си че не сме едностранчиви.