Темата наистина е интересна и е недоизяснена. И аз съм заинтригуван. Направо е фундаментална - ако Съсълов е прав държавната ни история отива доста назад, а Атила трябва да се признае за български владетел, още повече, че някои твърдят, че бил от рода Дуло. Ето какво намирам в гугъла:
Другото най-често употребявано събирателно понятие “хуни”, с което биват назовавани българи, авари, готи, хазари, славяни, гепиди и пр. е свързано с нашествието на конни военни подразделения дълбоко в римско-византийска територия
Отчитайки решаващото значение на коня в живота на ранносредновековните народи, достигнало до обожествяване чрез пълно преливане на соларния култ в почитта към “слънчевия конник-вожд”, не може да не забележим сходство в звучението на титлата за вожд у повечето конни народи - канас, княз, Koenig, king, която според генеративния език на азите-прабългари ЪЗъЕр може да се изведе от КъУНъ ИЗъ - конник блестящ. Или понятието “хуни” за хората от ранното Средновековие обединява в един образ представата за всички конни народи извън Римската империя, народите, които са довели до съвършенство използване силата на коня като бойно средство при военни действия, за завоевателни походи на големи разстояния, за земеделска дейност, за получаване на мляко, месо, кожа. Дори знамето, което ги предвожда е конска опашка. Неимоверното развитие на конната технология, съчетано с изключително строга дисциплина и завидна обществена организираност, предпоставят успехите, които хуните постигат в много битки с разяжданата от противоречия Римско-Византийска световна империя.
Друго често срещано народностно название в хрониките на автори- съвременници на събитията в Европа през ранносредновековния период е името “българи”. И удивлението ни нямаше да бъде толкова голямо, поради значително присъствие на “българите” на историческа сцена обхващаща периметъра на почти цяла днешна Европа и Азия, ако си давахме сметка, че с “българи” тогава обичайно са обозначавали народите организирани в свои независими териториални държави - БъЛъ ГРъ - голяма земя - и говорещи общия държавен генеративен език на азите-прабългари ЪЗъЕр. Териториалните държави по онова време са единствените райони в Европа, свободни от имперска зависимост на Рим и Константинопол, и където хората притежават статут на пълноправни граждани, за разлика от второразрядното положение в империята, което им отреждат “господарите на света” от Рим и Константинопол. Именно тези първи териториални държави в далечното минало са първообраз на днешните съвременни европейски държави, утвърдили се върху руините на изчезналите световни империи. И би трябвало да забележим, че в най-големите днешни национални езици, думата за народ произлиза от “българи” - vulgar, Voelker, folk.
Изправени пред непрестанните опити на Източната и Западната римска империя да подчинят всички племена и народи и да ги превърнат в източник за придобиване несметни богатства, каквато междувпрочем винаги е била крайната цел на градовете-империи, териториалните държави успяват да оцелеят единствено благодарение на по-висшите характеристики на обществено-държавното устройство. А това са всички известни днес елементи на държавно управление - силна централна власт с много институции, териториално административно деление, справедливи закони, държавна войска, общ календар и не на последно място общ държавен език - генеративния език на азите-прабългари ЪЗъЕр. За наличие на демократични страни в управлението на първите териториални държави говорят много факти, например освен излъчване на кана от средите на управляващия род, до нас достигат сведения за практика на всенародно обсъждане при вземане жизненено важни решения и в особено съдбовни ситуации, както в случая, когато през 893 г. княз Борис Първи свиква в Преслав народен събор, който приема важни промени в държавата. Равноправието, законноста, справедливостта, силната военна защита, ниските данъци, които предлагат независимите териториални държави, привличат много племена, намиращи се още на етап на родово-общинни отношения, и те често доброволно се присъединяват към държавите на свободните българи.
Цялата статия е много интересна.
|