значи, накратко, щото опасността да се развихри спор за изукството е направо ужасяваща :)

та:
- не, нямам близки или познати свързани с конкретния артефакт, нито пък дори такива, които изказването ти да засяга професионално
- да имаш право на вкус, че и на собствен даже, но аз не срещу него ритам, а срещу отношението; значи това не е български патент, но дори и интернационалността не прави една лоша черта по-добра, прави я само по-разпространена; конкретната такава е многознайството под формата на незачитане на авторитетите (едва ли има нужда от примери, в областта на историята вероятно си го срещал неведнъж); изкуството, наистина, в качеството си на израз и послание "излъчено" свободно се оставя на това да бъде тълкувано също толкова свободно от адресатите му, но за разлика от говоримата реч и рекламата примерно, не се ангажира задължително с разчитането/декодирането си; оттук и причината за докачливостта ми: едно е да кажеш - "аз това го разбирам така и така" или пък дори "въобще не го разбирам", а най-вече "не ми харесва", но не върви и хич не е етично да твърдиш, че е боклук защото НА ТЕБ не ти допада, че е безмислено, защото ТИ не го разбираш или, че е погрешно, защото ТИ така го разбираш :)
Това ми е мисълта и срещу това се боря - възприемаме ренесансовия принцип, че човекът е универсалният измерител за всичко, като карт бланш да раздаваме оценки независимо от подготвеността си в дадената сфера, което е сладко и естествено, но само първите няколкостотин пъти :}
- професионализма в дейността на градската управа по отношение на разкрасяването се състои в това да осъзнае собствения си профил на специализираност и да избере за дейностите извън него професионалисти специализиращи там :) Всяка жаба да си знае гьола, простичко казано.

"Какво можеш да очакваш от ден, който започва със ставане от сън?!..."