Здравейте, IvoDim
М. Тухачевски не е теоретик, така че напразно бихте търсили негови "главни трудове" - той е организатор и идеите му се намират в писмата, докладите му и всякаква сходна документация (както и в няколко кратки статии).
Понеже продължавате да настоявате за несъстоятелността на Тухачевски, обоснована върху един-единствен факт, а именно "фантастичното изискване за 100-те хиляди танка", то ще се опитам накратко да разясня какви са причините за това писмо. В началото на 30-те години Тухачевски е в позиция, от която има възможност в голяма степен да влияе на развитието на РККА и възнамерява да я реорганизира основно (тук трябва да напомня, че в периода на Гражданската война той взима дейно участие във формирането й, като проявява наистина впечатляващи способности да формира бързо и реорганизира високоефективни съединения, той е и един от малкото съветски пълководци, които съумяват да действат в оперативен мащаб), като неговите намерения са насочени към форимрането на високоманеврена армия, способна на дълбоки оперативни операции по обхват и обграждане. Той възнамерява да моторизира напълно пехотата горе-долу тук е мястото на основната част от тези "танкове", а в оперативно отношение да използва съединения от кавалерия и крайцерски танкове. Заедно с това се предвижда значително засилване на артилерията (най-вече в посока на нейната мобилност, което е една от грешките му, защото твърде се увлича по ставащата модерна тогава безоткатна артилерия, за която обаче няма никаква производствена база в СССР; отделен въпрос е, че това би лишило армията от несъмнено необходимата й тежка полева артилерия) и авиацията. За целта е необходимо да се реорганизира промишлеността на страната, така че да е способна да осигури съответната база, за превърожаване на армията. Тук идва мястото на въпросните митични "100 000 танка", което е не повече от крайно метафорично искане, целящо да се осъзнае важността на въпроса (впрочем, по-късно той самият настоява, че в щаба на РККА са изкривили мисълта му).
Съгласен съм, че в тези си планове той е несъмнено милитарист (не е чудно - военен е все пак ;) ) и смята да подчини икономиката на страната на нуждите на армията. Тук е и основният му политически конфликт със Сталин, но той далеч не идва от нежеланието на последния да изгражда тежка икономика, поставена в услуга на армията, а по-скоро от близостта на тези идеи на Тухачевски с идеите на Троцки. Да не говорим, че изпълнението на този план в замисления му вид и от текущите мву организатори би означавало изключително засилване на армията, а оттам и на нейните политически позиции (както и на авторитета й сред населението). В което Сталин вижда пряка заплаха за самия себе си (по-нататък историята се развива както е известно - Сталин остранява цялата военна върхушка, като междувременно осъществява замислените от нея планове (цялата икономика на страната през 30-те и 40-те години е подчинена на военните нужди - при това, на нуждите на една рязко осъвременяваща се армия), което му помага да преодолее заплахата (отделен въпрос е доколко фиктивна или не е тя)).
Ако се върна на личността на Тухачевски, самият той не възнамерява да има въпросните 100 000 танка на година (достатъчно е навътре в нещата, за да е наясно какви са реалните възможности), но иска да подчини икономиката на военните нужди, така че да има все повече произведени танкове и транспортни машини за пехотата и артилерията, все повече самолети. Това е и смисъла на въпросната така широко интерпретирана записка.
Между другото, самият Сталин през май 1932 г. му отвръща с писмо, в което заявява, че тъврде неправилно се е отнесъл към идеята на Тухачевски и не е преценил правилно смисъла на реконструкцията на РККА. В заключение той се извинява на Тухачевски и му позволява да продължи със замислените от него реформи. Някак трудно ми е след всичко това да приема, че видите ли Тухачевски е бил некадърен военен (след като всички от това време, включително Сталин по-скоро мислят обратното). Още по-малко бих отрекъл способностите му на основата на въпросния откъс, особено след като съм се запознал с действията му през Гражданската война (той е най-успешния командир) и в Полско-Съветската война от 1920 г.
Впрочем, Тухачевски (както и на военни като Уборевич) създават съветските въздушно-десантни войски, поставят основните на пехотните танкове (които се включват по тяхна идея в състава на стрелковите и кавалерийски дивизии). Техни до голяма степен са и идеите за съвместно използване на авиацията и сухопътната армия. Ако внимателно разгледате целия период на създаване на РККА до 1941 ще забележите, че въпреки отстраняването им от армията, тя продължава да се развива по набелязаните от тях направления, поне по отношение на структурата и състава си.
В заключение искам да добавя още някоко щриха ;) - без съмнение, онова време на създаване на новата съветска армия е време в известен смисъл романтично и изпълнено с илюзии (имам предвид, за военните, разбира се), когато в хода на създаването на новата доктрина и самите въоръжени сили се прекалява във всичко. Но така или иначе, във всеки един момент на реализация на тези идеи в практиката, реалността нанася коректива си и самите "мечтатели" започват да гледат по-умерено на нещата. Това се вижда и от фактът, че същият този Тухачевски (бленуващ за стотици хиляди танкове) създава само 5 механизирани корпуса, в които са съсредоточени едва 2500 танка. Докато Сталин (който според вас, IvoDim е искал нещата да бъдат по-умерени) само 4 години по-късно създава 20 механизирани корпуса, в които възнамерява да съсредоточи над 20 000 танка (а кактовече посочих, цялостните планове, изработени след смъртта на Тухачевски изискват близо 50 000 танка от всички типове).
Въобще, като говорим за "смешки", трябва да имате предвид, че подобни шеговити откъси могат да бъдат октрити в почти всички големи теоретични трудове от времето между двете войни. Това е характено за времето на рязка технологична промяна и търсенето на нейното място в още тъврде традиционните представи на военните професионалисти ;).

По втората част от аргументацията Ви, която се основава на типовете произвеждани танкове мога да добавя едно основно нещо - идеите на Тухачевски датират от края на 20-те години, когато в СССР се произвежда един-единствен тип танк и тепърва предстои да се реши какви машини ще са необходими. В периода на обсъждането (горе-долу от 1930 до средата на 1932 г.) Тухачевски губи възможността си да влияе пряко на тези въпроси, така че неговата идея за специализиран танк за стрелковите дивизии (въпросните слабобронирани, върожени с картечница влекачи) не е решен точно както той е предвиждал. Наистина, създават се машини (Т-37 и цялата последваща фамилия), които обладават сходни качества, но не могат да послужат като средство за моторизация на пехотата (каквато донякъде е неговата идея). Но все пак, създаваните машини се използват според неговите организационни идеи, процес, в който след 1932 г. пряко участва и самият Тухачевски. С леките танкове се екипират танковите батальони към стрелковите и кавалерийските дивизии (Т-37 и Т-26), макар че като техническо решение те са хибрид между неговите танк за близка поддръжка и танк за далечна поддръжка на пехотата. Пиша "хибрид", защото макар нито един от тях да не притежава качеството да моторизира пехотата, все пак изпълнява функцията по повишаване на тактическата й мобилност, като си запазват възможността да действат самостоятелно в тактическо отношение чрез внезапни тактически удари във фланг или тил, докато стрелковите подразделения сковават фронта на противника (или пък за самостоятелни разузнавателни/прикриващи действия).
От друга страна, линейните танкове (в която роля се използват серията БТ и средните танкове Т-24 и нататък) се използват първоначално в самостоятелни бригади за самостоятелни оперативни действия. Така че те напълно съвпадат с идеята му за отделен кавалерийски/крайцерски танк, който извършва дълбоки рейдове в тила на врага след като е постигнат пробива (какват е основната задача на кавалерийските съединения).
Въобще, не бих казал, че приложението им особено се отличава от предвиждането.

Тук би следвало да засегнем широко още един въпрос, който е от решаващо значение когато се създава нова армия. Това е въпросът за подготовката на армейските кадри - създаването на офицерски, подофицерски и войнишки корпус от необходимото качество, установяването на определени традиции, създаването на съответните педагогически системи, които да осигуряват нови кадри за армията. Това е най-слабото място на РККА (което не е много чудно, предвид изоставянето на традициите от ПСВ и преди това и създаването на армията почти на празно място). Най-много Тухачевски и всичките му съратници (както и въобще всички, намирали се във висшия ешелон на властта и причастни към създаването и развитието на РККА в периода 20-те 40-те години) могат и трябва да бъдат критикувани именно по този пункт. Защото макар да съзнават проблема (той започва ясно да се проявява още на маневрите през средата на 20-те години, съвсем очевиден става на големите маневри в средата на 30-те години) не успяват да направят почти нищо за решаването му. Възможно и проблемът да е бил принципно нерешим в поставените срокове (или по-точно, да изисква определен период на натрупване).
Така или иначе, дори и да ги нямаше чистките от втората половина на 30-те години, вероятно през 1941 г. РККА би се справила не много по-добре, тъй като основните й проблеми с редовия и нисшия команден състав, регистрирани на маневрите 1936 г. едва ли биха могли да се решат в срок от около пет години. Но все пак, положението би било малко по-добре и вероятно РККА би се окопитила много по-бързо (не ми се вярва във всеки случай, да ги имаше големите разгорми през 1942 г.).
Основният проблем на Сталиновите чистки е именно в прекъсването на традицията и приемствеността - той на практика унищожава бавния процес на натрупване (който е вървял повече от 10 години) на опит и традиции в РККА. И след това почти всичко започва в тази област да се гради наново, като порцесът още веднъж брутално е прекъснат от началото на ВСВ.