има и редица други фактори, освен чисто икономическите. Най общо казано, 60-те години съветска власт в Литва, Латвия и Естония просто не се равняват на 500- те години, които ни се губят на нас.

А и куп други неща изиграха роля. Докато ние тук спорехме, например, Пешо Дамаджаната председател ли да е, или президент, да има ли Член 1, хората още тогава си слагаха нещата в ред. Не допуснаха избщо неща от сорта на Лукановите, Поповите, Беровите, Жановите и Ивановите изцепки. И изобщо пък не ми се коментират необмислените и неадекватни ВЪНШНИ ВМЕШАТЕЛСТВА в нашите работи, и нашата позиция - сакън, да не разсърдим някого от новите братя....

В резултат, сега ние сме със срината икономика, без образование, без здравеопазване, без култура, с кошмарна безработица, надхвърляща 60 %, както и милион и половина емигранти... Достатъчен е само още един прост факт - две трети от младежите между 14 и 19 години тук вече са НАПЪЛНО НЕГРАМОТНИ....

По най скромни разчети, само за да се върнем на нивото на сравнително добрите ТЖ години (1980 - 1983), ще са необходими между 30 и 50 години. Сиреч, две поколения българи трябва да работят усилно и с пот на челото....

Всички тия въпроси всъщност имат съвсем пряко отношение към най новата история на Бг....

И още - тези балтийски републики още сега имат БНП на калпак от населението, ПЕТ ПЪТИ по висок от нашия. Нивото от съветския период във всички области отдааавна е задминато и забравено....

А ние, след като чакахме чудо от С2, сега чакаме пък "рикЪтъ з дулАрити", която всеки момент щяла да рукне от НАТО и ЕС към нас.....

Е-е-е-е, ако при посещението си в Москва, на 9.Х.1944 година, точно един месец по късно, Чърчил беше поставил соц - кап границата на Дунава, а не в Родопите, като беше отклонил и гръцките претенции към нас - сега положението щеше да е съвсем друго, естествено..... Щото Джугашвили на тези преговори, все едно, не е бил в състояние да се репчи, и е щял да приеме.

Сори, ако разочаровам някого - но това са суровите реалности

Редактирано от Topepo на 04.05.04 17:21.