Привет, Патриот бr! Радвам се за темата, която отвори!
Конкретно по въпроса: България не е обявявала война на Германия на 2. 9. 1944 г.! На тази дата е сформирано правителството на К. Муравиев. Освен това денят е бил съботен и затова реално първият работен ден на правителството е 4. 9. 1944 г. Идеята за обявяване на война на Германия се повдига настойчиво около 4. 9. 1944 г., а реализирането й трябва да стане на 5-ти или най-късно на 6. 9. 1944 г. На 5. 9. 1944 г. от чуждестранните радиостанции правителството научава, че СССР обявява война на България, считано от 8. 9. 1944 г. Решава се да се форсира изтеглянето на окупационните корпуси (и по-специално този в Македония) и да се обяви спешно войната. Ген. Иван Маринов, който е и предателската ръка на "Звено" и БРП в кабинета протестира и заявява, че изтеглянето може да приключи най-рано до 5 дни, тъй като се очакват и проблеми от германските войски, намиращи се по пътя на изтеглянето на българските. Изправени пред възможността войната да се обяви едва на 9-10. 9. 1944 г. министрите в съгласие с регентите дават на министъра на войната срок най-много до 8. 9. 1944 г. вечерта. Паралелно започват сувалки до секретаря на съветското посолство в София (мисля, че Яковлев), което е функционирало през цялата война (!), за проучване на съветската позиция и възможностите за сключване на сепаративен мир. Пародията в дните 6, 7 и 8 е пълна: Съюзниците на СССР в Кайро не бързат в преговорите с Мошанов, правителството (без един министър) отчаяно се мъчи да сложи нещата в ред и дава амнистия, Яковлев се прави на тапа, ген. Маринов заговорничи открито с БРП и "Звено" срещу пост, княз Кирил моли началника на столичната полиция (Тумбин) на 8 срещу 9. 9 да няма полиция по улиците, а Муравиев притиска Филов да си подаде оставката (на практика и двамата са на власт противоконституционно!). Черешката на сладоледа е поведението на БРП, която освен, че се отмята от решението си да има 4-ма министри в кабинета подкукоросва ватманите да стачкуват и шествието води небезизвестният другар Петър Топалов - Шмидт.
Така в този хаос на 8. 9. 1944 г. войските на Трети украински фронт влизат в България. Цари тишина, препятствия няма, тук-там някой набързо скалъпен митинг от БРП или символично разбиване на затвор носят оживление. Изправени пред цайтнот и безизходно положение министрите и останалите регенти тържествено вечерта на 8. 9. 1944 г. обявяват война на Германия. Интересното е, че едно от условията на маршал Толбухин е: България да моли мир след навлизането на съветски войски на нейна територия, което тя и прави. Толбухин се съгласява примирието да започне да действа от сутринта на 9. 9. 1944 г.! Така простата логика гласи: Превратът трябва да се състои непременно на 8 срещу 9. 9.! БРП не се е оказала готова да вземе властта между 5 и 8. 9. 1944 г. и сега трябва да го стори вдъхновена от марша на съветските чизми. Нещо повече: съветите явно са чакали това да стане на 7 срещу 8. 9. 1944 г.
Дали е позорен моментът? В никакъв случай според мен! Не сме първият народ, отметнал се от опеката на нацистка Германия. Това по един или друг начин правят и Франция, и Френска Африка например. Очевидно е, че както и през зимата на 1941 г. нямахме възможност да се преборим с многократно превишаващ ни по численост, въоръжение и опит противник. Това би ни превърнало само в пепелища (Югославия, Гърция, Унгария). Тук, както личи и от някои изказвания и документи сметката е тънка, но единствено възможна: България не воюва реално срещу СССР и ако се дадат министерски кресла на БРП може войната да ни се размине. "Посъветван" от високо място Димитров от Москва навреме осуетява тази възможност. Така остава само един вариант: СССР ни обявява война, ние не воюваме срещу него, но запазваме централната власт в София. Ако тя се задържи чак до идването на съветските войски в София, то значи, че те са я променили и наложили нова власт, ако ли не значи Съветите са освободители и са дошли да гарантират едно "народно дело" като антифашистко въстание. А би могло и примирието да дойде по-рано... Естествено отговорните фактори в България не знаят, че тя вече е предадена на СССР при срещите на върха и че Съюзниците не мислят да оспорват съветското господство там.
Но има нещо, което явно не е толкова пределно ясно: странен страх има и у братушките! Сталин и Толбухин държат непременно властта да бъде взета в центъра и то от местни. Това става в последния момент преди примирието да влезе в сила и руснаците едва скриват яда си: На рапорт на български отговорен 9-септемврийски фактор пред съветски висш военен: "Товарищ ... мьi востали!", контравъпросът е "Когда?". И на отговора: "Сегодня!" следва въпрос: "Аааа, а почему не востали вчера?"

Обявяването на войната е политически ход - единствено възможен и съвсем закономерен. Много важно, че се отмятаме от Германия след като над всичко стои интереса на България! Втора война на Райха не се обявява. БРП воюва от позицията на Манифеста от 8. 9. 1944 г. И се надява, че ще ни признаят за съвоюваща страна. СССР ни порязва жестоко в това ни намерение, но ако цената на 32 000 души е затвърждаването на връщането на Южна Добруджа то значи не са били съвсем напразни, а и войната може до известна степен да е "отечествена". Още повече, че на основание на нея искаме и изход на Бяло море...

*** Най-редкият човешки жребий е възможността да избираш. ***