Множественото число в:
угрофинските или уралоалтайските или в шумерския или в асировавилонски :

Едно от основните правила за образуване на мн.ч. е да се прикачи -АК, -К към формата за единствено число

Например - шумерската БУЛЮ (буля на български) :

БУЛЮ - мн.ч.: БУЛЮК - и тази дума БУЛЮК езикоВЪДИТЕ са я нарочили за турска и са я изгонили от българския От друга страна - множественото число на българската БУЛЯ някяк си липсва, защото е преминало в друго ....

Ако не се обръща внимание на чудовищната измислица "събирателно съществително" (т.е. мн.ч.), то в българския могат да се забележат редки рудименти от старата граматика:

камък........камънАК
ракита......ракитАК
трева........треволЯК
върба........върбалАК
папур........папурАК

АК се е запазило и като словообразуваща частица при думи като мравунЯК, маймунЯК, вълчАК.....
Дали могат да се изровят още такива примери - не зная...., но:

Това са ярко изразени следи на комбинираното действие на

1. Брутални хирургически интервенции върху езика ни (реформите на борис 1, златния век за византийската култура при симеон 1, патриарх евтимий и в по-ново време - панславистите, дошли да сменят гъркоМАНИСТИТЕ ) .

2. Почти естественото взаимно влияние на различните езици .

3. Принудителното "присаждане на калеми" от езика на поредния поробител.
Тук известното правило е, че всяко поколение учи езика на поробителя си и това се отразява в българския:

Дедите ни са знаели турски, моето поколение - руски, днешната младеж - хамерикански (пардон ... английски). Но да му мислят внуците ни - трябва да знаят цигански, а правнуците ни - може би китайски.....

Тъй че езикът ни е променящо се нещо и понякога не може да се разбере от къде да му се хване края. А туй е благодатната среда за паразитиране на всякакви пан-*-изми.....