Книгата е "Българите и османското завоевание (края на 13-средата на 15 в.) на доц. Павлов и доц. Тютюнджиев (1995 г.). там се споменават следните извори:
1. Писмо на крал сигизмунд до херцог Филип (1404 г.) "...Господин Остоя, крал на Босна.., знатният господин Стефан..деспот и дук на Рашка, известният Константин, прославеният император на България, и Мирчо, воевода на Влахия... Последните 2-ма също се върнаха (!) в лоното на Наше величество, под наше подчинение...". Въпросът тук е ако са се "върнали", то под чие лоно са били досега (Влашко е било автономно!) и не са ли били османски васали?
2. Решение на Големия съвет на Дубровнишката република от 28. 11. 1398 г., с което се удължават с пет години (до 1403 г.!) пълномощията на консулите "...в страните славония, Срем и България."
3. Съобщение от 23. 03. 1411 г. за смъртта на дубровнишкия търговец Якша Прибилович починал в "българската държава".
4. Грамота на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1406 г.): "Всеки, който побегне от земите на царството ни в унгарската земя или пък в българската, мой човек или мой властелин, и пребивава там 3 (!) години, или 2, или 1, и поиска да се върне в определените църковни села, нека бъде свободен да дойде.
5. Житие на Стефан Лазаревич: "...и българските градове бяха отстъпили със синовете на българските царе...". Изразът "отстъпили" повече подхожда на отметнали се, а не на въстанали, а и Темско е в Търновска България.
7. Сръбска преписка: "В годината 6921 (1413) Муса разори българите и ги пресели на 23. 04." и анонимна османска хроника: "Муса завзе града (Видин) и го постви под своя власт."
8. Византийска хроника на Псевдо-Сфранцис сочи, че в битката при Чамурли (1413 г.) на страната на претендента Мехмед срещу Муса се сражават войските на "владетелите на Сърбия и България".
9. Константин Костенечки пише, че Мехмед "върна българските пленници, които Муса бе прогонил, и заживя в мир с всички"., а византиецът Дука пише: "Султанът приел радушно посланиците на Сърбия, Влахия, България (!!!), дука на Янина...Поканил ги на трапезатаси, вдигнал наздравица и ги изпратил с думите: "Кажете на вашите господари, че аз на всияки давам мир и приемам мир..."
10. "Хроника на турските султани" от 17 в. съобщава, че Мехмед "подари и на принцепса на България едно хубаво място да го управлява и да бъде негово, защото той му беше помагал много..."
11. Бунтът на Дюзме Мустафа през 1421-1422 г. Хронистът Нешри пише, че османските метежници се прехвърлят в Мала Азия, а "по цяла Румелия не остана нито един спахия".
12. За първи път за османски санджак с център Видин се споменава от Нешри и то едва към 1430 г.!
С оглед на посочените и някои други извори историята на България може да изглежда и така. Разгром на кръстоносците при Никопол-Поход на османците към Видин (1396/7 г)-Пленяване на Иван Срацимир и оставяне на Константин във Видин като васал-Нашествие на Тимур (1402 г.) и разгром на Османците-Отмятане на балканските владетели от османския суверенитет /и приемане на унгарски?/-Гражданска война в Османската импреия-Муса покорява част от Видинска България (1413 г.)-битка при Чамурли (юли 1413 г.)-Мир на Балканите-Бунтът на Дюзме Мустафа (1421-1422 г.)-Наказателна акция на Мурад ІІ срещу балканските народи-Константин бяга в Белград, а България е окончателно унищожена (1422 г.)-Фружин отново подема освободителни набези срещу османците.
Благодаря за търпението! Очаквам мненията ви.