В случая с Шан кизи дастани,"патриотично настроените казански татари"както ги наричаш и борбата им да бъдат признати за булгари от руската федерация,начално нямат нищо общо със Сказанието.
До около 1989 г.него просто го няма,то не съществува,както не съществува и Джагфар тарихи.
Тези" булгари" и и изобщо явлението "булгаризация"сред част от населението на Татарстан придобило известна обществена значимост по време на т.н."перестройка" като израз на вековечната традиция на тамошните татари да се считат за потомци на волжските българи/тази традиция е факт който не може да се отрече/ са само инструмент който е предвидено да бъде използван на определен етап от някои" фактори" в операцията "Сказание + Джагфар тарихи"
Кои са тези" фактори" ?
Част от отговора идва от двете основни тенденции в "Сказанието":
а/волжските българи по етногенезис са тюрки
б/волжските българи примат исляма през 737 г.
Нито едното нито другото е вярно и за това най-добре свидетелствуват записките на Ибн Фадлан от които от устата на очевидец пребивавал във Волжска България през 922 г. очевадно личи:
1/ че волжските българи са към народите които арабската историописна традиция поставя в групата "ас сакалиб",но те и към "тюрките" през чиито земи минава Ибн Фадлан на път за Волжска България.
2/че дори до 922 г.те не познават основни канони на исляма ,което съответствува на историческия факт за началото на тяхното ислямизиране от 908 г.
Втората част от отговора идва от факта,че създаването на Шан кизи дастани е резултат на общо взето висококвалифициран труд от специалисти от различни области.т.е.автора не е един !
Третата част идва от появата и разпространението на Сказанието-"открито"от Ф.Нурутдинов и издадено през 1990 г.в Казан,бърз превод и луксозно издание в Турция през 1991,украински превод през 1992 и подхвърляне в ръцете на покойния Г.Костов през 1994 г......който" със скърцане на зъбите"бързо бързо открива че е фалшификат....но подведен от заблуждението че фалшификат или не той е полезен като доказ за мащабната роля на прабългарите в историята на Евразия го въвежда в полезрението на българската общественост и в крайна сметка се стига до изданието на български език от "Агато"през 1999 г.
Трета част от отговора идва от главната характеристика на Сказанието като многопосочно послание отравено към определени обществени среди в Източна Европа получили възможност в края на 80-те/началото на 90-те години на ХХ век да лансират своите пристрастия,фобии и заблуждения:-пантюркисти,ислямисти,украински националисти,татаро-булгари,нашенски последователи на П.Добрев , унгарски почитатели на идеята за над 2500 годишната самостоятелна история на маджарите и др.под.
Сиреч за сега ,ако изхождаме от аналогичната историята на известния фалшификат от ХІХ век "Веда Словена" по който и до днес се захласват отчаяните панслависти,Сказанието при своята основна характеристика, тенденции и положен висококфалифициран труд би трябвало да е създадено в лабораториите на пантюркизма и ислямизма в Турция и всичко останало -измисления,поне като автор на оригиналния руски превод Нигматулин,подхвърлянето му в ръцете на откривателя на този оригинал Фахрутдинов и т.н. е добре проведена операция обслужваща целите на пантюркизма и ислямизма в Източна Европа.
Има обаче и друго предположение произтичащо най-напред от обстоятелството,че ако Сказанието бъде подложено на задълбочен анализ от обективни учени-специалисти тюрколози,лингвисти,културолози,историци,арабисти,етнолози и пр.те бързо биха разкрили неговия произход на късен фалшификат от края на 80-те години на ХХ век.и второ-че то бе прието възторжено от булгаристите в Татарстан в значението на исторически доказ за тяхните претенции.
И то е ,че по този начин явлението "булгаризъм" се дискредитира ,опошлява и маргинализира в очите на научния свят и общественоста,каквито нюанси впрочем се забелязват в отзива на световно известният тюрколог О.Притцак.
Този възможен резултат вече ползва други фактори и институции !
Както и да е важното е,че появата на Сказанието няма нищо общо с идеята че някой си запален булгарист в Татарстан някога си в началото на ХХ век па макар и със създаването на един фалшификат на древен епос на българите бил решил да защити каузата на булгаризма,както се опитва да ни убеди покойния Г.Костов и други ревностни почитатели на прабългарите.
Действително последното десетилетие на ХХ век и началото на ХХІ век показват обезпокоителни тенденции в науката по отношение на големия исторически въпрос за етногенеза и важната историческа роля на прабългарите в Източна Европа.
Но не това е начина,чрез подкрепа на доказани фалшификати с неясен и съмнителен произход да се противопоставяме на тези тенденции.