Е, не съм ченге. Бях войник в Момчилград тогава, но най-ясният ми спомен е, че нито българите, нито турците разбираха какво точно става.
Турците бяха много уплашени, но по-интересни бяха реакциите на българите.
Във Вътрешни войски ни събираха от поделенията, като единственият критерий беше да сме яки и тъпи на вид. Така че в нашата рота бяхме събрани както хора без основно образование, така и такива с езикови гимназии. Тези първите много се кефиха на властта, която им е дадена, и се надяваха да стрелят на месо. Е, не им се наложи. Вторите се чувстваха някак гузни- говорихме си за Стиви Уондър, за Параграф 22 и всичко, което не е свързано с побългаряването. Но се усещаше несъгласието с насилието.
Така че всичко си е до културата на българите. Ако управляващите я нямаха в достатъчна степен и направиха всички тия простотии, то обикновеният българин приемаше нещата спокойно и без излишен национализъм. И затова не се стигна до югославските катаклизми.
Все пак си мисля, че това беше изпускане на парата.