"Нестихващи стотици години земетрасения, едновременно изригване на стотици хиляди вулкани, погасявани в началото от няколкостотинметрови цунами, драстични промени на състава и количеството на атмосферата, невъобразими промени на килимата, огромни (от човешка гледна точка) количества земна маса, изхвърлена в космоса(цялостното разрушаване на озоновия слой е съвсем незначителна подробност към данданията). Историите с "всемирния потоп" ряпа да ядат(една голяма част от водата ще се качи на някаква околоземна орбита, а друга направо на слънчева, като ледени комети). "

Мисля, че скоростта на преобръщане също има значение. Там където са полюсите на преобръщането на планетата ускоренията ще бъдат незначителни. Там животът може да бъде запазен. Както в древните келтски легенди за гибелта на царството на бог Один - спасили са се само тези, които се напъхали в оста на земята.... но на местата, където се пада екватора на преобръщането, ускоренията могат да бъдат такива, че всичко до излети в космоса. Ако някога космонавти срещнат останки на динозаври в космоса, това ще е потвърждение. Но това е само фантастика....


*******

"И всичко това ще бъде ясно запечатано в скалите"
Това да! Но може да има и изключения....

Нека да оставим прецесията настрана и да разгледаме една възможност за изместване на земната ос, което да се дължи на други закони...

*******
Най напред един прост въпрос - оста на въртене на земята - едно нещо ли е или има ос на въртене на земната кора, ос на земната мантия, на външното ядро и на вътрешното ядро? За сега пространственото различие в "земния" и в магнитния полюс говори, че въртенето на планетата може да има поне две оси на въртене (при положение, че ядрото даващо магнитния полюс се върти).....

Вторият прост въпрос - може ли едно целокупно изместване на земната ос (преди 3хил, 5хил или 50000 хил години) да бъде регистрирано по някакъв начин?

*******

Ако планетата целокупно измести своята ос на въртене?
- няма как чрез проучване на скалните образования да се измери или открие това
- няма как по проучването на земните недра или на ядрото на планетата да се открие това.
Поне за сега отговорът на въпроса за целокупното изместване на земната ос не може да се търси в изследването на земната кора и на земните недра....Съвременната наука не може да установи възможния прост факт на изменението на целокупната ос на въртене. Някои твърдят (Емануил Великовски), че такова изместване е станало преди около 3000 г.

Тогава въпросът е: кой е възможния измерител на отклонението на земната ос? Отговорът е съвсем прост и той е бил даден от нашите прадеди - Единственият точен измерител на наклона на земната ос е звездното небе.

*******

Планетите в слънчевата система нямат единен наклон на оста на въртенето си :
Наклони на оста на въртене (в градуси)
Меркурий - 0
Венера - 177.3
Земя - 23.4
Марс - 23.9
Юпитер - 3.1
Сатурн - 26.7
Уран - 97.9
Нептун - 29.6
Плутон - 94

Както се вижда - в слънчевата система царува "пълен хаос"....
Тук има следните възможности:

Първата възможност: Вероятностен характер на позициите на осите на ъртене на планетите в слънчевата система.

Първо наклона на осите на въртене на планетите на слънчевата сисгема са "случайно" обусловени - т. е не се подчиняват на някакъв закон ,

Второ, Случайния характер на наклона на оста една планета определя и "случайния" и характер във времето - т.е. наклонът на оста на дадена планета не е постоянен.

Втората възможност: Причинна обусловеност на наклоните на осите на въртене на планетите в слънчевата система. Това води до:

Първо, формулиране и решаване на задачата за идентифициране, пронумероване и прошнуроване на обусловеността на позицията на оста на дадена планета в слънчевата система - например Земята. Така да се каже, решаване на статическа задача...
Второ, формулиране и решаване на горната задача във времето, а следователно решаване на проблема за промяната на позицията на оста на дадена планета в слънчевата система. Кинематика на планетната ос...
Трето, решаване на динамическия аспект на задачата.

Третата възможност: Решаване на задачите от втората възможност при поява на ново тяло в слънчевата система (например голяма комета)

Разглеждането на втората и третата възможност се затрудняват изключително от липса на наблюдения на тези процеси. Древните упорито твърдят че такова изменение на земната ос е съществувало и е ставало не веднъж. Особено богати в това отношение са българската народна песен, българските народни обичаи и шевиците....

Изследването на втората и третата възможност се затрудняват и от изключително слабите евристични възможности на съвременните представи за гравитацията. Общата теория на относителността като теория на гравитацията е една красива виртуалност, която не върши никаква работа в решаването на реалните проблеми.