Фърлих камик у градината на Гадната Радост и Черния Кумчо-Вълчо, а ти що се подаде над плета!

Отдавна не ми е приятно словосъчетанието "/цвят/ боклуци". И за руснаците като говоря с неприязън, то се отнася до имперската им същност, което, пак повтарям, не е нещо друго, ами трагична съдба. Не мразя тях (има си хас да си мразя един влак приятели и някогашни гаджета!), но стане ли дума за сблъсък на интереси между ТЯХ (кофти и некоректно обобщение, признавам) и НАС (също обобщение със същите кусури), естествено че реагирам, заставайки на страната на кръвта и езика си. Понякога това се получава много емоционално, защото масовата нагласа в Русия и СССР беше да се ненавиждат "различните", в това число и чужденците, от което съм си патил, макар че ако не си кажех, че съм българин, никой не се досещаше (е, гледаха ме подозрително, както се откроявах на фона им с тъмната си балканска външност и ме мислеха за кавказец).
Та за съжаление и у нас си има доста хора, които смятат, че българското е по-българско, когато е чуждофилско (с обратната си и също не много умна страна - чуждофобството) - за какво им е да се намесват всякакви госдпода, товарищи, ефендилер, домнули и тъй нататък? Колкото и да не харесвам вица за българските казани в ада, непрекъснато избликват примери, че май е точно така.

Та за какво извадих тая тема отново на бял свят?
Ами първо, защото в "Политиката" упрекнах един участник, че спряга поп Кръстю за предател. И второ - защо тези, които заемат във форума поза на авторитети, дума не обелиха по въпроса за предателството на Левски? Пренебрегването на нови исторически факти, изследвания и хипотези (даже и "смехотворните"), не е поведение на професионалист.
Туйто.
Все си мисля (храня една изгладняла и измършавяла илюзия), че в Мрежата ИМА място за сериозни дискусии.