Професионалистът е по-управляем чрез хляба, отколкото човека от улицата.. Казват му - или пишеш това, което ти кажем или няма хляб. Когато професията на човек не е свързана с това, което пише - той е в по-изгодно положение. Обаче - тук си прав - наистина няма такъв достъп до изворите, както професионалиста. Много е скъпо да си изписваш сам неща от разни унивеситети.. Това на мен най ми пречи...

Но и тук може да му се намери цаката. Както Тайната история на Прокопий. Е - при него не е излязло много обективно , но все пак е направил опит... Така, че ако си историк - пиши каквото ти наредят,эа да не мреш от глад, но иначе си списвай една своя Тайна история, коята да завещаеш на децата си и на приятелите си Лошото е, че кадровия подбор на този род хора се възпроизвежда по такъв начин, че казрите да не виждат никаква разлика между реалността и поръчковата такава.

За компетентността:
Сещам се за едно писание на проф. Н.Ирибаджаков - беше за истолията на социологическата мисъл на древния свят - имаше и за Египет и за нясои други страни, но професорът сам си признамаше, че не знаел древноегипетски. Не поставям под съмнение стойността на това, което беше писал. Но незнанието на езика беше една неприятна част.

Същото с една от последните работи на И. Венедиков. За медното гумно... Пишеше си човека май без да знае хуритски, хетски, шумерски, асирийски и т.н. Така че професорските глави не са застраховани от известна доза невежество. На някои работи, дори и аз - човек от улицата бая съм се сдържал да не се захиля.. Сричам на шумерски и асирийски и безкрайно съжалявах, че Венедиков не е знаел поне колкото един човек от улицата, защото е спрял точно преди да види най-важните неща. При неговите познания - щеше да стане нешо чудно.

За Джагфар Тарих - водиш се по повърхностния слой от разнородни напластявания и не си задаваш въпроса какво наистина е стойностното и ценното. Намерил си буза прлъст от която стърчи къс желязо и казвашш - много е кално и затова не струва ...

Хайде със здраве!