Извинявай, но какво разбираш под "чергарска традиция"? Изглежда имаш предвид номадизма - нещо, което в природата просто не съществува. Няма номадски народи, поне във вида, както си ги представят колегите историци и псевдо-историци (а ла П. Добрев).
Впрочем откъде накъде т.нар. "чергарска традиция" е нещо по-нисше от "уседналата". Според мен именно народите, които условно можем да наречем "номадски" са тласкали напред историята. Просто те единствено имат нужните духовни качества за това. Земеделците са "зациклени" като тип цивилизация - те могат да генерират само МАТЕРИАЛНИ достижения. Това, че един народ строи градове го прави не по-развит - напротив, по-откъснат от цялостта. Когато човек започне да зида стени, той започва да издига стени между себе си и възприятията за света. Издига стени в мисленето... само "номадът" има смелостта, фантазията, свободата и полета на духа да потърси хармония. А според моете скромно мнение тя е една от целите на нашето съществуване.
За П. Добрев не искам да говоря - то всичко е очевидно. Неговите "езиковедски" открития са толкова смехотворни, че нямат нужда от обсъждане. А за тюрките - хубаво, българите не са били тюрки. Защо говорят на тюркски език? Езикът на надписите, уви, е съвсем тюркски. Остатъчната тюркска лексика наброява ок. 500 думи - при това тя не е огузко-къпчакска и очевидно не идва от турците. Доста по-ранна е по характер.
При полиетническо обединение като прабългарите, е имало и тюркски, и ирански, и угро-фински културни и езикови елементи.
Въпросът за иранските (разбира се не от Иран, имат се предвид ираноезичните народи от Ср. Азия и Приуралието), тюркските и угро-финските езикови и културни взаимодействия е сложен, но е писано много. Ами почетете малко, но не П. Добрев...