Здрасти,

за авиацията не съм съгласен с теб.Патрулните и разузнавателни самолети по принцип не воюват срещу бомбандировачи.Това правят изтребителите ,вкл.тежките двумоторни./Пример Пе3,Месершмит110,Р38Lightning/.Не забравяй,че самите бомбандировачи също са тежко въоръжени,летят в група .За да ги застраши противникът трябва да има превъзходство в маневреност и скорост /изкл.правят тежките нощни истребители,но там тактиката е друга/.Патрулните самолети нямат такива характеристики.Това са или бомбандировачи или летящи лодки.Те изиграли своята роля в борбата срещу подводниците ,а не срещу немските самолети.
Що се отнася до двумоторните изтребители,тяхното приложение в по-голямата част от Атлантическите конвои е било затруднено от сравнително
ниския им боен радиус.
Например в спомените на съветски летци се отбелязва като забележително постижение откриването на конвоя от двойка Пе3 на 800км.от Колския п-в,при
което са успели да патрулират само няколко минути над конвоя и са тръгнали да се връщат.Т.е.били са на пределна далечина.Всъщност самата операция се е наложила не за да се прикрива конвоя,а за да се определи и доложи на командването местоположението му.По разбираеми причини корабите са спазвали радиомълчание.
Това потвърждава още веднъж моята теза ,че изтребителната авиация не е можела да бъде ефективна над по-голамата част от маршрутите на атлантическите конвой,т.е.тя не е фактор ,който сериозно е повлиял в борбата с подводниците.
От своя страна базовите патрулни бомбандировачи имат изключетелен принос ,но за това че активно са унищожавали подводниците,а не че са изолирали Атлантика от авиацията на противника.На мен поне такива факти не са ми известни.Ако накой знае нещо ,моля да го изложи,но да са факти.

По отношение на германското изоставане с радарите също имам известни резерви.Какви факти мога да посоча:
1,През 1940г. в ПВО на Райха е създадена наземна система от три отделни радиолокационни станции:за ранно предупреждение,за съпровождане на целта и за съпровождане на нощния изтребител.Целта е била нощния изтребител да се докара до зоната на визуален контакт с противника.
2,През1941 е създаден бордови локатор за нощните изтребители.С негова помощ е осъществен прихват за първи път в ноща на 10,08,1941.До началото на 1942 с радари са въоръжени всички нощни изтребители.
3,Сред нощните изтребители на Луфтвафе има повече от 60 човека/екипажа/ с 25 и повече потвърдени победи.Лидерът ХайнцВолфганг Шнауфер има 120 нощни победи./Горе долу колкото Покришкин и Кожедуп взети заедно ,само че през деня/.Това едва ли е можело да се постигне при генерално изоставане в радиолокацията.
За пробива в шифрите си прав.Но спорет мен това е по-скоро добра работа на разузнаването,отколкото някакъв особен технологичен пробив.