Здравейте,

Светиня ти, радвам се да те прочета.
Само едно нещо не проумявам - нали съм от село - кво стана с тая заповед от вашия устав (на светиите де) да обичаш ближния си (няма се предвид тоя дето те ближе) и даже врага си. Щото иначе вие горе, ке се изпотепате бре, братко.

Сега сериозно - изглежда ти е писнало от елементарна пропаганда, но явно, навсякъде по света, тя е неизбежна. Остава ние да не и се поддаваме.

Накратко по въпроса:
1. Българската армия, с влизането на страната във войната на страната на Централните империи, участва в разгрома на сръбската армия, съгласувано с войските на Австро-Унгария и Германия. Австро-Германските войски нанасят удар по Белград и на юг, разгромявайки северната сръбска групировка, докато две български армии нанасят удари по направления - Цариброд, Пирот Ниш и Кюстендил, Куманово, Скопие, Прилеп, Битоля. В стика на двете армии действа Конната дивизия. След успеха на двете настъпления, се провежда Косовската обкръжителна операция, за окончателно унищожаване на сръбските войски. Тя остава обкръжителна само по замисъл - теренът, лошото време и съпротивата на сръбските ариегарди позволяват на сръбската армия да се измъкне през Албанските планини и да се евакуира на остром Корфу, където се реорганизира и продължава борбата на другите фронтове. За чест на сърбите, трябва да се каже, че се сражават героично и отчаяно за своята земя, борейки се умело за всяка педя земя. Войската, гола, боса, гладна, отстъпва организирано през калта и снежните албански планини, водейки със себе си болния крал Петър, правителството и двора и носейки на носилка след авангарда своя главнокомандващ - болния и стар, но непоколебим воевода Путник. В ариегарда, начело на конната дивизия (вече бригада) и последните боеспособни части стои престолонаследника - княз Александър Караджорджевич - олицетворение на сръбската скромност, на воинските добродетели, но и на сръбския фанатизъм, шовинизъм и жестокост. Неговите умели действия за съпротива на всеки хребет и къси контраудари осуетяват обкръжаването и разгрома на сръбската армия.

2. След окупирането на Сърбия, по нареждане на Германия, Българските войски са спрени на границата с Гърция, която Германия още не е загубила надежда да привлече като съюзник. От военна гледна точка, такова решение е безумно, защото осуетява окончателния разгром на малката съюзническа групировка в помощ на сърбия, заемането на нейната основна база Солун и предотвратяването на възникване на Южния фронт - след катастрофата при Галиполи, съюзниците на биха се решили на десант. Главнокомандващият българските войски ген. Никола Жеков протестира против такова решение, но протестът му не е зачетен.
Така възниква Южния фронт - приблизително, по южната граница на днешната Република Македония. Там, срещу българските войски се бият:
- от страна на Британската империя - две британски дивизии; две колониални дивизии (австралийска и сборна) и австралийска дивизия на леката кавалерия (4-6 конни полка, използвани в бригади или поотделно);
- от страна на Франция - отделни френски части и две дивизии на колониалните войски - Сенегал, както и мароканска конна бригада - спахии.
Под френско командване са и една руска пехотна дивизия и една сръбска пехотна дивизия, както и черногорски "корпус", с променящ се и неустановен състав;
- Гръцката армия, съставена от шест пехотни дивизии, две конни бригади и над двадесет полка "евзони".
На Южния фронт воюват и отделни германски части, но те са незначителни - често само щабове и номера на дивизии, комплектовани с български войски - така се стига до това, български дивизии да носят двойни номера - български и германски. За щастие, това не пречи особено на командването, но изнервя обстановката.

3. След стабилизацията на Южния фронт, Българската армия взема участие в разгрома на Румъния и изваждането и от войната със силите на една армия, войските на Варненския укрепен пункт и Букурещкия подвижен отряд. Заслужават да се отбележат превземането на Тутракан, Изключителните и уникални за тази война постижения на Конната дивизия на ген. Колев, завземането на Кубадинската укрепена позиция и преследването на противника до делтата на Дунав.
Срещу българските войски се сражават две румънски армии и един руски корпус, съставен от четири пехотни дивизии и 3 та конна дивизия - едно от елитните кавалерийски съединения, което не успява да противостои на нашата конница. Иначе, русите се сражават мъжествено, власите са добре екипирани, но проявяват страх. При отстъплението си минират захвърлени вещи и дори трупове, от което загеват наши войници - предимно санитари.
Заедно с нашите войски се сражават и две турски дивизии (едната непълна) които не се проявяват особено и не им се възлагат особено отговорни задачи. След стабилизацията на фронта по Дунавската делта, те са изтеглени. С нас се сражава и германската сборна (всъщност тежка артилерийска група) бригада на полковник Боде, а в последната фаза и една германска конна дивизия.

Във войната, нашите войски се сражават под върховното командване на фелдмаршал фон Макензен - добър военачалник, стар кавалерист и герой за Германия (и България) след войната.

Това е накратко и много непълно.
Бъдете живи и здрави.