Здравейте,

Проблемът за националното обособяване на Република Македония съвсем не е измислен, а реален проблем, който при това вече взе жертви през миналото лято и заплашва целия полуостров с нов въоръжен конфликт.
Това, което убива е съвсем реален проблем.

Този проблем възниква през 1913 година (преди цели 89 години), когато населението на Македония, освободено от турското робство, попада под властта на младите национални държави Гърция и Сърбия, в чиято официална доктрина и политика (и досега) влиза асимилацията.
Дотогава, македонците са се убедили в невъзможността въпроса за тяхното освобождение да се реши в рамките на Българската държава. Берлинския конгрес, Илиндинското въстание и Балканските войни са три трагични опита в тази посока, чиято тежест се понася именно от населението на Македония.
Всеки опит на македонското население да реши проблемите си като се присъедини към българската национална общност среща организираната съпротива на всички велики сили и всички балкански държави, изразяваща се в клането и прогонване на хората от Македония под благосклонния поглед на Великите сили, които само размахват пръст на палачите - нещо като "Ах вие, палавници такива".

Трагизмът на дилемата от 1913 година идва оттам, че българското национално възраждане започва именно от Македония - с историята на отец Паисий и създаването на възрожденски център в Хилендарския манастир, чийто игумен е брат му. Македония е водила твърде дълга борба и е дала твърде много и твърде свидни жертви, за да отстои идентичността си.

Въпреки това, македонските народни водачи вземат правилно решение, че единственият път за отстояване на интересите на народа на Македония е да се търси самостоятелно решение, несвързано с териториалните интереси на България - обратното би застрашило самото съществуване на народа. Впрочем, още от самото създаване на ВМОРО, нейните млади и мъдри водачи оставят тази възможност като основно решение, което да не излага България и Македония на опасността от всеобща изолация и война срещу всички.

След 1913 година, започва борбата за свобода на македонците, само в името на Македония и за защита на нейния интерес. Народните водачи не оспорват нито кръвната принадлежност, нито самосъзнанието на народа, но изскат да изправят историческата тенденция, всяка обоснована претенция на България да се заплаща с кръвта на македонското население.

...

В случай, че тонът и характерът на дискусията ви харесва, пишете ми да продължим. Особено ще се радвам на отзиви от Република Македония.

Бъдете живи и здрави.