Да предположим, че Н.О. убива Ботев - при предложените от автора-юрист мотиви изниква въпроса "защо Обретенов е трябвало да крие убийството след като подбудите са били чисто патриотични , революционни, и така нататък.?".
Другото което прави впечатление е ползването на спомените на Обретенов за и против тезите на автора.

В самото разследване юристът прави нещо не типично за хората от неговата професия - генерализира нещата: "Той живее в турско време и не може да не знае, че турците уважавали падналите си противници." Това твърдение е исторически невярно. Османците не само не са уважвали трупа на противника, но дори когато погребан не им е пречило да бъде изровен и разграбен. За пример мощите на Георгиос Скендерберг.

Ако Ботев е бил убит от българи (което не е невъзможно), след Освобождението е било възможно да се разследва и установи истината. Днес всичко е хипотези.

Историкът е наблюдател, а не следовател.