Ето откъс от книга на българин, лежал по титовите лагери край Куманово и Битоля, завършил право в Скопие и живеещ във Флорида - САЩ:

"... Главната улица във Варна/ моят роден град/ до 9. IX. 1944 г., се казваше „Цар Борис". Веднага след болшевишката окупация по нареждане на панславистките предатели Димитров и Коларов, името на нашата главна улица е заменено с черното за българския народ име „9 септември", а улиците, площадите и гарите на България се обсипват с „типичните панславистки лозунги: „Славянско братство и единство", „Благодарни сме на братския руски народ за свободата, просветата и културата, която ни даде" и др. Тия грозни лъжи продължават да тормозят българския народ до появата на Людмила Живкова. В 1949 г. аз бях осъден на смърт и до обявената амнистия в 1978 г. чрез българското посолство във Вашингтон аз нямах право да влизам в България. През май 1980 г. аз вече бях във Варна. На 24 май, денят на Св. Св. Кирил и Методий, аз бях приятно изненадан от пламенната реч на Людмила Живкова, предавана по радио Варна. В речта си тя задава въпроса, отправен до целия български народ/ а именно: „До кога ще слушаме да ни се говори, че братският руски народ ни дал просвета и култура, когато целият свят знае, че българският народ е този, който даде азбука, просвета и култура на Русия, Сърбия, Украйна, Румъния и Литва." В 1981 г. през юни болшевишките панслависти организират конгрес по българистика в София, на който са поканени историци от много държави. Целта на този конгрес е да се докаже пред целия свят, че много преди златния Симеонов век в Русия имало чисто руски движения за културен подем. С тази мисия болшевишките панслависти натоварват съветския академик Дмитрий Лихачов, представян в България като „българолюбец". Като представител на САЩ на конгреса по българистика е изпратен от председателя на САЩ Рейгьн италианският професор Рикардо Пикио, специалист по старобългарска литература от „Златната Симеонова епоха". Най-първо излиза на трибуната Лихачов с доклад, в който той се опитва да убеди представителите на конгреса, че 100 години преди Златния век на българската книжнина в Русия имало чисто руски движения за културен подем, без каквито и да било обаче доказателства за този подем. След него думата е дадена на професор Рикардо Пикио, който говори на български език. Под формата на последователна хронология професор Пикио доказва, че организатори на такава културна проява в Русия не съществуват, по простата причина, че българската литература не беше създадена, Старият и Новият завет от библията не са преведени на български/ а даже и българският народ по това време не е още покръстен и чак 200 години след българското покръстване става покръстването на Русия. Българската черква е черква-майка, предала християнството както на сърби, така и на румънци, на руснаци, украинци и литовци. Ра-зобличени с посочените от професор Рикардо Пмкио факти, болшевишките панслависти начело с члена на съветското политбюро Суслов повикват Людмила Живкова и в присъствието на Лихачов, акад. Ангел Балевски и Тодор Живков, Суслов започва да „гази" Людмила Живкова и да я обвинява за ужасяващата компрометация, на която болшевишките панслависти са изложени пред конгреса по българистика. В своята арогантност и жестокост болшевикът Суслов стига до там, че за-повядва на Людмила при приключването на Конгреса, да излезе със заключително слово и да докаже/ че Лихачов е прав, а професор Пикио да бъде назидан публично. Людмила отговаря на болшевика Суслов, изгубил ума и дума по следния начин:

"Такава фалшификация на българската история аз няма да направя и Лиxачов трябва да се засрами от своето професионално невежество Всички ние трябва да покажем уважение към италианския професор Рикардо Пикио"

Тодор Живков, от страх, че дъщеря му може да бъде убита от съветските агенти, я изпраща веднага в Мексико. За сьжаление обаче след нейното завръщане в края на юни 1981 г. достойната българска патриотка е убита от болшевишките убийци. В последвалите няколко дни след убийството на Людмила Живкова са убити професор Бистра Цветкова и политическият емигрант Никола Русанов. Не след много време е убит и професор Асен Василиев.
Посочените вече фалшификации, успешно разобличени в България, в Русия и Сърбия до ден днешен са представяни в училища и университети като исторически факти. В Гърция, обаче поради вечните интриги и убийства, с които гръцките благородници си служат помежду си за заграбването на властгар са принудени да посочват пред народа много от фактитер които те заедно с вековните си съюзници - руснаци и сърби, прикриват от българския народ до ден днешен...."

Пегър Христов Прешленков,
История на Хунаробългарските Империи и Царства в Централна Азияр Индия и Европа 3000 години преди Христа до днешно време, София, 1998 г. стр 21-22.