Здравейте,

Благодаря за добрите думи.

Атаката на Чаталджанската укрепена линия и Междусъюзническата война са свързани помежду си събития, породени от коренната промяна във военната и политическата ситуация на Балканите, след военното поражение на Турция в Източна Тракия.
Новите елементи в ситуацията са следните:
- Превратът в Турция и решението на новото турско правителство да премине към тотално напрежение за защита на столицата и обрат в хода на войната;
- Очертаващият се антибългарски съюз между Сърбия, Гърция и Черна гора, които са постигнали своите военни и национални цели в хода на войната до този момент и са заинтересовани от задържане на окупираните територии в ущърб на България;
- Претенциите на Румъния за териториални компенсации в Добруджа, като възнаграждение за "доброжелателния" и неутралитет и "мирното" посредничество;
- Изтощението на българските войски, епидемията от холера, извадила от строя до 50 на сто от личния състав в някои дивизии, пренесена през фронта от турските военнопленници;
- изчерпването на военните запаси на България, в т.ч. и оръжието и боеприпасите. Сърбия и Румъния блокират всякакъв внос през техните територии, а Русия отказва доставки, позовавайки се на ролята си на арбитър в споровете между съюзниците. България се оказва в състояние на блокада, наложена от собствените и съюзници.
При това състояние на армията, главнокомандващият - цар Фердинанд, решава да предприеме атака на Чаталджанската укрепена позиция, с цел, да заеме европейската част на Истамбул. Окупацията на имперската столица би означавала категоричен разгром и капитулация на Османската империя и огромен престиж за българската армия. Знае се, че най-изгоден за победителя е мирният договор, сключен в заетата столица на противника. Такава военна победа, би уплашила съюзниците, които едва ли биха предприели някакви действия срещу България, особено, когато на нейно разположение са победените турски въоръжени сили. Тези съображения, както и заслепението от личния престиж на владетеля, освободил за Европа "Втория Рим" и "възродил Византийската империя", карат Фердинанд да заповяда атаката при Чаталджа, въпреки категоричното становище на повечето армейски началници, че такава атака е много рискована, а българската армия е изтощена, болна, а въоръжението и материалната част са недостатъчни и частично негодни. Въпреки скептицизма си за добрия изход на операцията, българското командване взема мерки за осигуряването на успеха на атаката - генералите не вярват в разума на решението, но се уповават на мъжеството и духа на своите войници. Народът - неговите синове и военни вождове се готвят за "последното усилие" без ентусиазъм, но с упоритост.
От друга страна, Чаталджанската укрепена линия е първообраз на крепостния фронт на Първата световна война - непрекъснат фронт, от море до море, с неуязвими флангове, състоящ се от няколко пояса, укрепени с дълговременни фортификационни съоръжения, снабден с отлични комуникации и отлично изградена огнева система, позволяваща маньовър и съсредоточаване на огъня. Тя също е новост във военното изкуство - предишните войни не познават непрекъснатите укрепени фронтове. Съответно, пробивът на такива фронтове също не е бил отработен - едва след 1916 година се утвърждава схващането, че укрепен фронт се пробива само след изключителна по интензивност, многодневна артилерийска подготовка, съчетана с газови атаки, въздушни нападения, при това, с осигурено числено превъзходство от порядъка на 5 към 1. Към Чаталджанската позиция, от Азия са подведени свежи дивизии, така, че не може да се постигне числено превъзходство на атакуващите. Българските огневи средства също нямат превъзходство - България няма собствено тежък артилерийски парк - при одрин е пол-зван сръбският, а разпространените тогава картечници (основно Максим - Шпандау и други сходни системи, с маса около 50 кг, не са особено маневрени и дават превъзходство на отбраняващата се страна).
Може да се каже още много, но е достатъчно, че при това положение, атаката е рискована и нецелесъобразна от военна гледна точка - няма превъзходство в сили, средства, огън, организация, маневреност и снабдяване - в нищо.
Въпреки това, атаката е проведена с безпримерен героизъм и независимо от крайния си неуспех, затвърждава репутацията на българския войник.
Тази увереност в силите му, води до самоубийствената заповед за нападение над съюзниците, но за това, подробно - друг път.

Иначе, никоя държава не може да прикрие едновременно всичките си граници, нито да води война срещу всичките си съседи - положение, в което България се оказва през 1913 година. Това не може да стане никъде по света, дори и при свежа, току що мобилизирана армия, а нашата не е такава - към началото на 13 година дори пушките не достигат, артилерийската част е доволно изхабена, срещат се затруднения в доставката на патрони и снаряди, медицинското осигуряване боксува, а санитарното положение в частите е много тежко - холерата коси войските повече от всеки враг - в някои части са болни до 50 на сто от личния състав. Численото превъзходство на противника е 3,5 към 1, а след включването и на Турция - 8-10 към едно.

Съжалявам, но ще трябва да прекъсна.
Пишете за какво друго да говорим.

Бъдете живи и здрави.